Дечицата!
Погледнах навън през
отворения прозорец
и какво да видя -
слънцето отново
усмихнало се над
нас и нашите весели
очички...
С него дечицата,
излезли навън,
изпълват с глъчка
детската градина
и пак радват нашите
мънички и неспокойни
душички...
Мънички казвам,
не защото са такива,
а просто защото до
този момент са били
изпълнени все с проблеми
и все с много вредни
за нас емоции...
Затова единственото,
на което ние можем
да се радваме в този
час - са именно
нашите малки
и изпълнени с
обич и искреност -
звездички...
Така че нека народът
наш просто и
чисто - благослови ги!
И нека с радост
погледне ги и призове ни
нека раждаме нашите
малки и бистри
сълзички...
Нека умеем с
гордост да ги пазим
и само за тях да
се грижим и браним,
само за тях да живеем
и да можем да
ги обичаме...
Те са нашето бъдеще,
те са нашите мечти
и те са всичко,
с което можем да
се наречем,
че сме на тази свещена
земя създадени,
за да продължат те...
Нека те да се борят,
след нас да успяват,
след нас да живеят
и на тях да се радваме,
и с тях да успяваме,
с тях да се гордеем
и с тях весело
да живеем -
дечицата!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ребека Иванова Все права защищены
