Погледнах навън през

отворения прозорец

и какво да видя -

слънцето отново

усмихнало се над

нас и нашите весели

очички...

С него дечицата,

излезли навън,

изпълват с глъчка

детската градина

и пак радват нашите

мънички и неспокойни

душички...

Мънички казвам,

не защото са такива,

а просто защото до

този момент са били

изпълнени все с проблеми

и все с много вредни

за нас емоции...

Затова единственото,

на което ние можем

да се радваме в този

час - са именно

нашите малки

и изпълнени с

обич и искреност -

звездички...

Така че нека народът

наш просто и

чисто - благослови ги!

И нека с радост

погледне ги и призове ни

нека раждаме нашите

малки и бистри

сълзички...

Нека умеем с

гордост да ги пазим

и само за тях да

се грижим и браним,

само за тях да живеем

и да можем да

ги обичаме...

Те са нашето бъдеще,

те са нашите мечти

и те са всичко,

с което можем да

се наречем,

че сме на тази свещена

земя създадени,

за да продължат те...

Нека те да се борят,

след нас да успяват,

след нас да живеят

и на тях да се радваме,

и с тях да успяваме,

с тях да се гордеем

и с тях весело

да живеем -

дечицата!