Декември.
Декември е уют и многоточие.
Чувството, че си стигнал до върха на планината
и спираш, за да си починеш.
И наблюдаваш всичко долу.
Там долу са твоите дни, твоите нощи.
Мислено заравяш пръсти в пясъка
и съзерцаваш как песъчинките една по една се изплъзват.
Пясъчен часовник е в мислите на всички.
Месецът на равносметката.
Времето когато теглиш чертата.
И в крайна сметка, крайното уравнение е това на щастливите ти дни.
През декември всички сме оптимисти.
Черното остава в миналото. Неслучайно е месецът, в който
всеки очаква снега.
Първите стъпки, които ще оставиш по пътя.
Първите, но не и единствени.
Всъщност през декември никога не си сам.
Винаги има някой друг, стъпил по твоите следи или до тях.
И това, докато той не се стопи. И тези следи се изгубят.
Ето затова обичам декември.
Защото за малко поне е безвремие.За малко можеш да спреш и погледаш.
Да вдишаш и издишаш.
И когато декември си отиде, да тръгнеш спокойно, отново, с лека стъпка по неотъпкана пътека, защото вече часовникът е обърнат.И вече е януари.И идва промяна.До другия декември, когато пак ще завали, и ти пак ще спреш и ще поседнеш и ще посъзерцаваш, какво е минало, какво е трябвало и какво предстои да бъде.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симона Бакалова Все права защищены
