ДЕМОКРАЦИЯТА

Хубавото на демокрацията е, че няма край. Вървиш, вървиш, погледът ти стига надалеч, а отвъд твоя поглед има още толкова много демокрация, че чак не можеш да си представиш. Което значи, че има демокрация и отвъд представите ни.

За хората, които не виждат по-далеч от носа си, демокрацията е в самия нос. Те я съзират всеки ден, всяка сутрин, дори в редките мигове, когато си почистват носа от множеството косми или други злочестини, които са се струпали в тази област. Пък и когато си издухаш носа на публично място или току пред лицето на красива дама в автобуса – е, не е ли туй демократично? Отвсякъде е.

Хората с добро зрение или с бинокли виждат демокрацията надалеч. Те спокойно ще установят, че комшийката през два блока отсреща простира всекидневно дрехите толкова подредено и спретнато, че щедро и непредубедено, без конфликт на интереси, предоставя видимост на половината си красота. Старанието ù понякога е толкова голямо, че късата рокличка съвсем разголва цялата ù същност. Хубаво нещо е демокрацията, защото разкрива дори интимните тайни, когато те са обществено интересни.

Безкрайността на демокрацията се изразява и в това, че няма как да я измериш, няма аршин за това. Най-глупавите и калпави хора стават все по-богати заради своята арогантност, която често се въздига и обожествява в предприемчивост, за да пази страх у бедните. Предприемчивите хора са обикновено едроврати и закръглени младежи или зле образовани бандити с добри адвокати и лоши спомени. Демокрацията превръща тези хора в герои, пришива им слава, която те използват и за тоалетни нужди, обличат се с нея и дори се снимат за списания. Затова е смешно дори да опиташ да измериш демокрацията – обширна като глупост, тя е у всеки от нас, па макар и скришом, като въшка единак.

Затова казват, че вселената е възникнала от демокрацията. Айнщайн дори е разбрал това в последните дни, преди да се роди, и е побързал да го каже впоследствие. Както е крайно безкрайна вселената, такава е и родата ù – демокрацията, която се явява нейна майка и баща. Това черни дупки, светли сияния, комети, блъскащи се една в друга планети, материи и антиматерии – всичко е законен или незаконен плод на демокрацията (защото тя е шавлива чат-пат). Ако реши, демокрацията може да замени тази вселена с друга – например уволняват те от работа без причина и вече си в черна дупка, станал си антиматерия. Така демокрацията формира хората, планетите, вселените и материите.

Това че демокрацията била измислена в Древна Гърция, също е вярно само отчасти, доколкото тази Древна Гърция също ще е част от вселената, ако погледнем нещата демократично. Но нека се смилим над гърците – те сега са толкова зле в своето разточително богатство, че се заеха да измислят начин как чрез демокрацията да победят монетаризма. Ще успеят, както винаги. За къде без родината на демокрацията, току-виж някой демократ похитил демокрацията и я патентовал в друга вселена. Като нищо – нали знаете, че в гръцката митология майките изяждат децата си.

Демокрацията е като изкуството – вечна е. Затова омръзва и често народите измислят други форми на управление, за да се разнообразят. После идват войните, хората се колят един друг, стрелят се и се нараняват, дори се убиват. Намират това за важно, защото иначе сме щели да станем много и ще попречим на демокрацията да бъде официална религия по вселената и да доминира вместо нас. Затова демократично и систематично бива убиван всеки, който е ръгнал срещу демокрацията. Демокрацията върви ръка за ръка с демагогията, но не са еднополови: само така изглеждат. Често сключват граждански брак, ала скоро се развеждат по взаимно съгласие.

Когато някой ругае демокрацията или нагледно показва как тя създава мизерия и неравенство, този ще да е мизерник и деспот. Той не може да се бори със себе си, камо ли с другите. Демокрацията иска борба, лакти и ред, за да може тепихът винаги да е свободен. Пък и си е по така, когато демократичните войни се водят с разумни правила, които не се спазват. Как ще се наложи демокрацията, ако не със закони, които се надскачат, прескачат или направо потъпкват? Демократично е да живееш незаконно, когато си обрал някого по правилата или по друг начин си сломил надеждата му за справедливост. Това го може само демокрацията, защото тя не е храна за всяка уста, а уста за всяка храна.

За демокрацията може да се говори безкрайно, защото тя самата е безкрайна като живота и като смъртта. Аз лично тук ще спра, защото бих искал да помълча. В името на демокрацията.

Толкова обичам демокрацията. Какво ли е тя? Дали ще я срещна? И защо мисля, че я обичам, като не съм я виждал, а само съм чел за нея в книгите и по филмите на ужасите? Замълчи, сърце.