1 апр. 2023 г., 12:36

Ден за размисъл 

  Проза » Рассказы, Юмористическая
238 3 12
2 мин за четене

… Така.. Излезе, значи… Докато отиде до майка си, докато оправи апартамента, докато се наклюкарят…

Имам бая време за себе си. За себе си, я… За любимия себе си…

И за още някоя… Да отскоча до Мимето? Ама напоследък нещо ми се мръщи… Що съм разправял, че обичам Русията, а пиша с радост как оловен дъжд избива руснаците… Не разбира от модерния свят това Миме… Бизнес! Плащат… Да, де – не за всичко. Но поне не мърдам от мястото в обществото. Който трябва – знае за мен. И се отплаща…

А руснаците… Бизнес – нищо лично. Макар винаги всичко да е лично. Аз и – останалите. Джуджета…

Тая мойта забравила телевизора. Какво дрънкат? Обикновено редят едни – че мантрите на гладен йога са по-интересни. Ама нали утре… Ми, да – ден за размисъл било днес…

Хубаво! Началството казва – ще го върша. Макар хич, ама хич да не ми се мисли. То, ако с мислене ставаше – ни да съм на това топло местенце, ни апартаментчето в „Света Марина“ да имам, ни да се страхуват от мен разните там… Плебсът!

А тук – мислене…

Я да помисля – за обяд стейк алангле ли да поръчам от ресторанта? Или малко по-диетично – пържолки по бургундски с пастет от трюфели?

Те това е тема за размисъл…

Аха, на тоя канал дават мач… О, гледах го преди половин година… Ама я да позяпам, може пък другите да бият сега. Щото иначе защо ще повтарят?...

Оххх… Чак кокалите пукат… Заспал съм. То затова не е хубаво да се мисли – докато мислеш, пропускаш важни и полезни неща. Ей го – пропуснах обяда… Ще се обадя, все пак… Ало… Да, поръчка… Какво? Как останала само мусака? Това пейзанско ядене… Помисли, помисли… И сам ела – ще ти е от полза… Аха, стек алангле…

Такааа… Както съм се замислил – то следобед станало. И пропуснах да се обадя на Мимето, на Ленчето или на… От мислене… Можеше да ударя една… Ракия, разбира се, не съм сред някакви там, та да се наливам с фалшиво уиски…

Мислене… Ама какво да му мисля? Нещата са ясни – пускам бюлетината, на шефа казвам, че съм гласувал за неговите, на Митето – за хубавците му, на Колето – за правилните…

Какво да му мисля?

А, иде манджата… Те сега ще му мисля – с бира или с вино… Май е рано за бирата, ама като ми се пие… Душа човешка – цял ден за размисъл да й дадеш, пак не стига…

 

 

 

 

© Георги Коновски Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??