Ден за размисъл
… Така.. Излезе, значи… Докато отиде до майка си, докато оправи апартамента, докато се наклюкарят…
Имам бая време за себе си. За себе си, я… За любимия себе си…
И за още някоя… Да отскоча до Мимето? Ама напоследък нещо ми се мръщи… Що съм разправял, че обичам Русията, а пиша с радост как оловен дъжд избива руснаците… Не разбира от модерния свят това Миме… Бизнес! Плащат… Да, де – не за всичко. Но поне не мърдам от мястото в обществото. Който трябва – знае за мен. И се отплаща…
А руснаците… Бизнес – нищо лично. Макар винаги всичко да е лично. Аз и – останалите. Джуджета…
Тая мойта забравила телевизора. Какво дрънкат? Обикновено редят едни – че мантрите на гладен йога са по-интересни. Ама нали утре… Ми, да – ден за размисъл било днес…
Хубаво! Началството казва – ще го върша. Макар хич, ама хич да не ми се мисли. То, ако с мислене ставаше – ни да съм на това топло местенце, ни апартаментчето в „Света Марина“ да имам, ни да се страхуват от мен разните там… Плебсът!
А тук – мислене…
Я да помисля – за обяд стейк алангле ли да поръчам от ресторанта? Или малко по-диетично – пържолки по бургундски с пастет от трюфели?
Те това е тема за размисъл…
Аха, на тоя канал дават мач… О, гледах го преди половин година… Ама я да позяпам, може пък другите да бият сега. Щото иначе защо ще повтарят?...
Оххх… Чак кокалите пукат… Заспал съм. То затова не е хубаво да се мисли – докато мислеш, пропускаш важни и полезни неща. Ей го – пропуснах обяда… Ще се обадя, все пак… Ало… Да, поръчка… Какво? Как останала само мусака? Това пейзанско ядене… Помисли, помисли… И сам ела – ще ти е от полза… Аха, стек алангле…
Такааа… Както съм се замислил – то следобед станало. И пропуснах да се обадя на Мимето, на Ленчето или на… От мислене… Можеше да ударя една… Ракия, разбира се, не съм сред някакви там, та да се наливам с фалшиво уиски…
Мислене… Ама какво да му мисля? Нещата са ясни – пускам бюлетината, на шефа казвам, че съм гласувал за неговите, на Митето – за хубавците му, на Колето – за правилните…
Какво да му мисля?
А, иде манджата… Те сега ще му мисля – с бира или с вино… Май е рано за бирата, ама като ми се пие… Душа човешка – цял ден за размисъл да й дадеш, пак не стига…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
