… Така.. Излезе, значи… Докато отиде до майка си, докато оправи апартамента, докато се наклюкарят…
Имам бая време за себе си. За себе си, я… За любимия себе си…
И за още някоя… Да отскоча до Мимето? Ама напоследък нещо ми се мръщи… Що съм разправял, че обичам Русията, а пиша с радост как оловен дъжд избива руснаците… Не разбира от модерния свят това Миме… Бизнес! Плащат… Да, де – не за всичко. Но поне не мърдам от мястото в обществото. Който трябва – знае за мен. И се отплаща…
А руснаците… Бизнес – нищо лично. Макар винаги всичко да е лично. Аз и – останалите. Джуджета…
Тая мойта забравила телевизора. Какво дрънкат? Обикновено редят едни – че мантрите на гладен йога са по-интересни. Ама нали утре… Ми, да – ден за размисъл било днес…
Хубаво! Началството казва – ще го върша. Макар хич, ама хич да не ми се мисли. То, ако с мислене ставаше – ни да съм на това топло местенце, ни апартаментчето в „Света Марина“ да имам, ни да се страхуват от мен разните там… Плебсът!
А тук – мислене…
Я да по ...