Денят е слънчев и засмян… Всичко край мен е светло и нежно… изпълнено с топлота.

Усмихвам се… и искрената ми лъчезарна усмивка кара всички край мен да се обръщат, да ме гледат някак странно… Едни се усмихват и застиват на място, а други нямат сили да се усмихнат и просто стоят като вцепенени… Сякаш моето щастие и моята искрена усмивка ги вцепеняват така…

Толкова много положителна енергия съм събрала в себе си… имам чувството, че притежавам силата да променя всичко край мен, било то дори и лошото настроение на хората, които не виждат хубавото – денят, усмивките, слънцето, опияняващата миризма на липа и лято…

Вървя, е вече не , но продължавам да казвам “сега”, защото искам всичко, което правя да е “сега”, а не “след пет минутки” или “утре”, или  “ей сега”…

Защото понякога точно това “ей сега” не идва и ти съжаляваш за пропусната възможност, за пропилян шанс да постигнеш нещо или просто да бъдеш щастлив…

Не искам да съжалявам, не искам да пропускам нищо… “Сега” е най-важно и смятам да изживея всичко, което успея… Искам да се усмихвам колкото мога, искам да се радвам на малките неща и да не допускам нищо да развали прекрасния ми ден… а - доколкото зависи от мен – всеки ден ще е прекрасен…