Името ù беше Кейтлин. Най-обикновено момиче със своите мечти и страхове. Един слънчев ден тя излезе да се поразходи. Дълго време вървя из парка и се любува на чудесното време. След една голяма обиколка, момичето реши да седне на една пейка и да си почине.

Не мина много време и до нея седна друго момиче. Непознатата погледна Кейтлин и я заговори:

-          Здравей! Какъв ден е днес?

Кейт я погледна, зачуди се какво значение има това, но отговори:

-          Днес е четвъртък...

Непозната се усмихна и започна следния разговор:

-          Четвъртъците са особени дни. Също както и петъците, съботите, неделите и така нататък, и така нататък...

Кейтлин се позачуди, но за да не бъде неучтива, реши да ù зададе няколко въпроса, след което смяташе да продължи с обиколката си из парка. Пък и това момиче без друго ù се струваше странно.

-          Особени дни, казваш... – започна Кейти – ами какво да ти кажа, за мен днес си е ден като всички останали.

-          Като всички останали ли? Явно не си запозната, че днес е 14-ти Февруари.

-          Е, и?! – рече Кейтлин.

-          Денят на влюбените – продължи непознатата – Днес влюбените празнуват.

-          Ами нека си празнуват – каза Кейт.

-          Ти не празнуваш ли? – попита другото момиче.

-          Аз празнувам, че днес е четвъртък – пошегува се тя.

Другото момиче видя, че на Кейтлин тази тема явно не ù се харесва особено и започна малко по от далеч.

-          Има дни, в които мислите ти те отвеждат в три различни свята. Първият е светът на миналото. Там се връщаш, когато нещо ти липсва. Ето, например онзи ден се сетих за първата ми любов. Бях страшно влюбена! А когато съм влюбена, не мога да спя, не съм гладна, не ми се прави нищо. Само ми се мечтае за мен и за него. Това чувство е ужасно! Сякаш си болен, но дори сънят не може да те откъсне от реалността, защото той е навсякъде – включително и в сънищата ти. Той беше важен за мен, а когато някой е важен за теб, ти се научаваш да правиш някои компромиси, търсиш го и искаш да прекараш възможно повече време в компанията му, защото когато си с него забравяш за всичко друго. И също така, когато си далеч от него, той не просто ти липсва. В моментите, когато него го няма, ти мислиш за времето, когато сте си говорили. С други думи, той отново е с теб, само че в мислите ти.

Кейтлин не знаеше какво да каже. Смяташе, че този разговор става все по-нелеп и се чудеше как културно да се махне по-бързо и всичко това да се свърши. Но непознатата продължи:

-          Вторият свят е този на настоящето. Всичко се случва тук и сега, и нямаш право на грешки, защото гумички не се използват. С течение на времето се научаваш, че това е може би най-доброто място.

Кейтлин се заслуша в това, което момичето говореше. Чудеше се кое е това момиче, защо ù говори тези неща – та тя беше просто непозната за нея. Тъкмо се канеше да ù зададе всички тези въпроси, когато чу следното:

-          Светът на бъдещето е непредвидим. Може да се случи всичко. И може би неизвестното го прави толкова интересен.

Въпросите, които смяташе да ù зададе, сякаш се изпариха. Кейтлин се включи в разговора със следните размисли:

-          Три свята, а понякога имам чувството, че съм едновременно и в трите. Има спомени, които ми махат с ръка и шептят: “Спомняш ли си, когато го видя за първи път и не можеше и дума да кажеш” – ама че въпрос, сякаш е възможно да забравя такъв момент. В същото време, настоящето ме дърпа за ръка и ми припомня, че миналото трябва да си седи в миналото. И за да се почувствам тотално объркана, бъдещето ми се усмихва и ми казва, че най-вълнуващото тепърва предстои.

Непознатото момиче слушаше внимателно думите на Кейтлин. Тя обаче продължи:

- Денят на влюбените е един от тези дни, в които се намирам в трите свята едновременно. Ето защо се опитвам да приемам този ден като най-обикновен. И вярно, понякога ми е трудно.

Непознатата се усмихна и стана от пейката. Кейтлин се учуди и попита:

- Къде отиваш?

- Имам малко работа – каза момичето.

- Как се казваш? – попита Кейт.

- Любов.

- Аз съм... – започна да се представя тя, но Любов я прекъсна с думите:

- Ти си Кейтлин!

- От къде знаеш?

- Нали ти казах, че аз съм Любов. Аз зная много неща за много хора. Ти не правиш изключение.

- Каква работа имаш? – полюбопитства Кейти.

- По-точно трябва да го наречем “мисия”, а не работа – поправи се Любов.

- Добре де, каква е мисията ти?

- Търся начин как да събера едно момиче и едно момче.

- О, явно са ти приятели и искаш да им помогнеш! – предположи Кейтлин.

- Не точно, те дори не се познават – поясни Любов.

- Не се познават ли? – учуди се Кейти.

- Все още.

- И как ще ги запознаеш?

- Време е да тръгвам. Беше ми приятно, Кейтлин! До скоро виждане!

Любов стана и си замина. Кейти седеше и всичко, което до преди малко ù се случи и изглеждаше, меко казано, странно. Тя стана от пейката и се запъти към вкъщи. На път за дома, Кейтлин се сблъска с едно момче. За нейна изненада той не само, че не ù се извини, но ù каза:

-          Вярно, че е денят на вюбените, ама не е нужно да вървиш, да мечтаеш и да се блъскаш в хората!

-          Аз ли се блъскам в хората?! – сопна му се тя – Ти гледаше някъде настрани и затова се блъсна в мен!

-          Ами като ме видя, че вървя срещу теб, да беше ме заобиколила. Или е трудно да се сетиш?! Добре, че не караш кола, защото ще се блъскаш в другите автомобили и ще обвиняваш тях сигурно... – каза момчето с насмешка.

-          Ха-ха! – иронично се изсмя Кейтлин – Колко си забавен само!

-          Както и да е... Хайде, отивай при момчето и по-внимателно с останалите!

-          При кое момче да ходя? – чудеше му се тя.

-          Как при кое?! При това, за което се беше замечтала.

-          Не говори глупости! – отговори му Кейтлин.

-          А ти не се блъскай в хората! Или пък се блъскай – все едно... Но гледай внимателно, когато вървиш срещу мен – каза той.

-          Брей! Ама ти се имаш за много специален... – шегуваше се Кейти.

-          Явно и ти мислиш така, щом не предотврати сблъсъка ни – закачаше се той.

-          Хубаво е, че си вярваш...

-          Как се казваш? – попита я той.

-          Кейтлин, приятно ми е! – отговори тя.

-          Даже и лъжеш! – продължи той с шегите – До преди малко ми се караше, пък сега ми казваш, че ти е приятно.

-          О, я престани!

-          Ето пак! – смееше ù се той.

Кейтлин също се разсмя. Преди да продължат по пътя си момчето каза:

- Знаеш ли, Кейтлин... странното е, че преди да се срещна с теб едно друго момиче ме спря и попита какъв ден сме днес. Аз ù отговорих, че сме четвъртък, а тя знаеш ли какво ми отговори?

- Какво?

- Същият като Кейтлин, и си замина.

Тя седеше и го гледаше учудено. Беше сигурна, че момичето, за което говори е Любов. Сети се, че въпросът който ù зададе, когато седна при нея на пейката беше “Какъв ден сме днес?”, а тя ù отговори четвъртък.

-          Не разбрах какво имаше предвид с това, но сега когато ми каза името ти, ми се стори голямо съвпадение, въпреки че все още не разбрах какво трябва да значи “Същият като Кейтлин”.

Тя се усмихна и му отговори:

- Не си ù казал вярното нещо, затова така ти е отговорила.

- Как да не съм ù казал вярно? – чудеше се момчето – Днес е четвъртък! – каза той и дори погледна телефона си, за да се убеди, че не греши в датата.

Кейтлин му се усмихна мило и го поправи:

- Днес не е четвъртък! Днес е денят на влюбените!