Детинското в мен
*****
Адам стоеше легнал на дивана и държеше торбичка с лед на главата си, слушайки безкрайното мърморене на бившата си приятелка.
... „Как не те е срам? Как може така?" - повтаряше Мег и сякаш думите и обидите и нямаха край... Без да иска Адам се усмихна - никак не се беше променила. Той знаеше, че тя го презира и въпреки това го беше прибрала в дома си и набиваше като игли думите в главата му, пулсираща от махмурлука.
- ... алкохолно натравяне! Можеше да умреш! Знаеш ли как се почувствах като ми се обадиха в 3 през нощта да ми кажат, че са те намерили до някаква пейка припаднал? Защо звънят на мен, а не на жена ти? Добре, че се свести - сега е момента да те убия! Безсрамник! Глупак! Изкара ми акъла, егоистично копеле такова!...
Мег не спираше да го обижда, но Адам не я и прекъсваше - знаеше, че си го заслужава. Преди почти два месеца се бяха разделили, защото той и беше изневерил със съседката от долния етаж. Мег го беше намразила или поне така твърдеше. Сега сякаш, ...