Слънцето изгря. Червените лъчи на пробуждането му, се сляха с червените вадички от едно заспиване. Алени пътечки от кръв обрисуваха лъчи, излизащи от кълбо. Само едно кълбо от цвят бе останало от нечия глава. Досущ като детска рисунка. Кръг в края на листа с лъчове излизащи от него. С очички и уста по детски изрисувани. Само това остана от нечия глава - кръг в края на листа. Лист част от недовършена книга. Книга разказваща за една човешка съдба. Обикновена, досущ като твоята, драги читателю. Със дребни успехи и неуспехи. Наситена с любовни истории, често траещи не повече от миг. Със кавги за дребни неща. И всичко онова което нужно за един умерен бит. На последния лист не пишеше финал или край. Имаше рисунка. Тази по детски изваяна слънчева картина. С размазани и замръзнали очи. Очи изстинали в миг. Просто четката е мръднала в страни и водните бои са се разтекли. Бои на кървяща основа, разтекли се по платно изградено от плът и паваж. Само това остана от нечия глава. Твореца като малък в ...