31 окт. 2007 г., 08:54

Детски шегички

3K 0 27
1 мин за четене
 

                                    Детски шегички

 

В Надето сме на кафе. Краси е довела двете си дъщери да си играят с Боби. Ние сме в хола, децата в детската стая. По едно време се чува рев. Боби влита при нас и реди през сълзи:
- Няма пък все аз да съм Пепеляшка. Искам да съм една от доведените сестри, та само да си лежа и да се контя. Я, па, все аз ще им чистя, няма па!
- Абе, момичета, какво стана? Ние по-рано се избивахме, коя да е Пепеляшка. Права е Боби, ще се сменяте! Поне докато не сте женени  играйте сестрите, щото като се омъжите после цял живот все Пепеляшка ще играете.

 

Диана е на четири годинки.

  • - Тате, обещавам ти за Нова година да ми купиш голяма кукла! Чу ли!!!

 

  • - Мамо, а ти трябва да ми купиш колело!

 

  • - Сега нямаме толкова парички, ще почакаш.

 

  • - Добре, тогава напиши писмо на Дядо Мраз, нали подаръците от него са безплатни!

 

 

   По навик


Мъжът ми е в командировка. На осми март със сина ми сме сами. Приятели ни канят на гости, но аз не искам никого да притеснявам и отивам с четиригодишния си син на концерт в зала България. Слушаме Чайковски. Той седи мирно и по едно време ми шепне в ухото:
- Мамо, на полувремето си отиваме, моля те!

 

 

 

Благодарност

Помагам на сина ми да си научи по родинознание. А той ми каза:
- Мамо, не знам какво щях да правя без теб. Ако ти умреш, аз няма да ходя на училище.


Решение

Станислав е на четири години.Ужасно злоядо дете. На закуска обед и вечеря все сяда със скандал. По време на една вечеря той заявява:
- Щом ми се карате, аз ще се оженя!

Милото, не знае какво говори.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлана Лажова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, Стами и Анетче!!!
  • Усмихнаха ме много приятно твойте детски бисерчета Светле!!!
  • Най-хубавите моменти от израстването на децата ни-когато се опитват да мислят.
    Благодаря ти, че ми припомни, Светле!
    Благодаря за настроенето!
  • Благодаря ви, Рико и Весела!!!

  • Поздрав!!!

Выбор редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...