4 мар. 2025 г., 20:14

„Дий, Марко, дий…“

429 2 2
3 мин за четене

 

     Каручката бавно лъкатушеше по неравния път. Георги придремваше, държейки юздите на дръгливото магаре Марко. Слънцето уморено се спускаше към западния хоризонт, когато магарето внезапно спря.

Георги примига сънено и се оригна просташки.

— Дий, Марко, дий… — извика той.

Марко само помръдна едното си ухо и остана като препариран.

— К‘во ти става, бре, магаре? Дий, Марко!

Юздите го подканиха отново, но магарето не помръдваше.

— Ще извадя аз камшика! — Георги бръкна в каруцата и извади тънка пръчка с дълго черно ластично въже. Размаха я и отново извика:

— Дий, Марко!

Последва удар по хълбока на животното, но то остана неподвижно. Само мърдаше ушите си, а в очите му се насъбраха сълзи.

— Какво ти става, бре, магаре такова? — Георги скочи от каруцата и застана пред инатливото животно и заговори нежно: — Кажи ми, Марко, какво става, стари ми другарю? Още два завоя и сме у дома. Ще ти сложа прясна люцерна от днешната коситба, ще те среша и ще ти сипя студена водица от кладенеца. Хайде да си вървим?

Помилва го по муцуната и огледа пътя. Нямаше видима причина за спирането. Тогава го усети. Някакво присъствие. Странно, тревожно чувство.

Огледа се. Нищо. Никакъв знак, че някой е наоколо. И все пак усещането беше реално.

Стисна повода и задърпа Марко.

— Хайде, приятелю, нека вървим. Тук нещо не е наред.

Магарето отново не помръдна. Очите му се пълнеха със сълзи. Защо? Сега не го удряше.

Нощта пълзеше над планината, сенките на билата надвисваха заплашително. Вълк изви някъде в далечината. Гарга заграчи страховито. Сова кацна тежко на дърво над тях.

— Моля те… — прошепна Георги.

Марко остана неподвижен.

Ядосан, Георгисе качи в каруцата и… Видя нещо. Или по-скоро — някого.

Той вече седеше там. Тялото му бе килнато назад върху люцерната.

— Какво става?!

— Време е, Георги. Да вървим.

Гласът прозвуча като гръм, заглушавайки нощните шумове.

Зад каруцата чакаше конник с дълбока качулка. Лицето му не се виждаше, само две червени очи светеха като малки светофарчета. До него стоеше втори кон, със свободно отпуснат повод.

Георги скочи от каруцата и се качи на коня.

— Къде ще ме водиш?

— На съд.

Двата коня се понесоха към обсипаното със звезди небе.

— А Марко? — извика Георги.

Качулатият бавно се обърна към него.

— Сигурно ще го изядат вълците. Не го мисли, ти вече си съдник.

Георги поклати глава, обърна коня и се понесе обратно надолу.

Качулатият светкавично го застигна, препречи му пътя.

— Къде си мислиш, че отиваш?

— Не мога да оставя Марко. Той ще умре!

— Не можеш да се върнеш.

— Явно мога. Просто ти ми пречиш.

С лека маневра Георги избегна качулатия и спря зад каруцата си. Скочи от коня и застана до Марко. Животното изрева от радост и поклати глава.

Георги погледна към каруцата. Тялото му вече го нямаше там.

Какво се случваше?

Марко отново изрева и го бутна с глава.

Георги се качи в каручката и извика:

— Дий, Марко!

Магарето тръгна. Не просто тръгна — литна по пътя като най-бързия кон.

Над тях, в небето, качулатият гледаше тъжно. Отнякъде се чу телефонен сигнал.

— Да? — отговори той.

— Време е да си намериш нова работа. Втори възкръснал по време на твоята смяна.

— И какво да работя?

— Не знам. Може би търсят косачи по селата…

 

Костадин Койчев-Kovak

02.02.2025г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Костадин Койчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...