Древно созополско бунгало с ръждив ламаринен покрив. Около лампата кръжат няколко мъжки богомолки. От време на време крилата на някоя от тях се докосват за миг до горещото стъкло и насекомото пада полуопечено на масата.
Мъжките богомолки са едни от най-преебаните от природата същества на света. Голяма част от тях умират с изгорели крила върху покрита с праисторическа соцмушама маса като тази или ги изяжда женската докато се съвокупляват, или ги убива друг мъжки, докато се бият за женска или за място около лампата... Накрая оцелелите умират от студ през зимата. А женските богомолки са по-големи кучки от женските кучета, че дори и от женските хора...
Поредното насекомо се блъска в лампата и тя изведнъж угасва. Остава да свети само запаленият край на джойнта. Пълня си дробовете с дим и се облягам на приятно нагрятата през деня стена на бунгалото.
Нимфата седи до мен и се опитва да ми оближе тъпанчето на ухото. С неохота я прекъсвам, като й подавам джойнта. Тя също вдишва дълбоко и скланя ...