11 дек. 2011 г., 10:48

Дневниците на една сърдечна мелодия 1

654 0 2
1 мин за четене

   Част първа

 

 

 

    Написа ми дълга любовна балада, в която се пееше за всички безкрайни години на любов и на раздяла с тебе... Как бяхме малки, сприхави и страхливи, но колко се искахме. После пораснахме, страдахме от други, но не спряхме да се виним един-друг и как пак се срещнахме, като по чудо. Ти пееше, че вече сме големи, но когато ръката ми докосне твоята, светът отново се превръща в облаци и мечти.

     Ти написа тази балада и ù сложи за заглавие моето име, но мене ме нямаше в нея. Там беше друга - безгрешна, добра и чудесна, спокойна, красива и нежна. Онази ме беше изместила от сърцето ти, онази измислената, фалшивата...

    А аз стоя пред теб жива, истинска и изнервена, избухлива и груба с режещ поглед в две сини очи, а не като нейните - галещо-топли. Защото аз, реалната, си изстрадах удоволствието да те обичам, платих си и сълзите, и безсънните нощи, и предразсъдъците, и омразата. Виждам как трепери ръката ти върху моята и се чудя защо? Не е за първи път, няма смисъл да трепери...

   Не съм ти нужна нито аз, нито онази, измислената. А и ти не си нужен и на двете ни. Нека те запазим в спомените си такъв, какъвто беше - див, буен и малко лош. Тогава ръката ти не трепереше върху моята...

                                                                     ***

 

   Стоим в началото на пътя и тихо гледаме как моето фалшиво Аз върви нагоре прегърнато с твоето. Малки, красиви, почти деца. Слушаме ги как се смеят и сме безумно щастливи, че те най-накрая се намериха и са заедно, така, както винаги е трябвало да бъде.

   - Виж, казваш ти. - Моето Аз носи твоето на конче!

   - Да си вървим, да си вървим... - повтарям аз.

  Стигнахме до кръстопътя и ти ме целуна, а може би аз целунах теб, но нямаше значение, то беше нищо. Поехме в две различни посоки сами, мълчаливи и безсърдечни. Бяхме дали сърцата си на онези деца, горе на пътя, те имаха нужда от тях. А ние сме свикнали...                             

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...