Dec 11, 2011, 10:48 AM

Дневниците на една сърдечна мелодия 1

  Prose » Others
652 0 2
1 min reading

   Част първа

 

 

 

    Написа ми дълга любовна балада, в която се пееше за всички безкрайни години на любов и на раздяла с тебе... Как бяхме малки, сприхави и страхливи, но колко се искахме. После пораснахме, страдахме от други, но не спряхме да се виним един-друг и как пак се срещнахме, като по чудо. Ти пееше, че вече сме големи, но когато ръката ми докосне твоята, светът отново се превръща в облаци и мечти.

     Ти написа тази балада и ù сложи за заглавие моето име, но мене ме нямаше в нея. Там беше друга - безгрешна, добра и чудесна, спокойна, красива и нежна. Онази ме беше изместила от сърцето ти, онази измислената, фалшивата...

    А аз стоя пред теб жива, истинска и изнервена, избухлива и груба с режещ поглед в две сини очи, а не като нейните - галещо-топли. Защото аз, реалната, си изстрадах удоволствието да те обичам, платих си и сълзите, и безсънните нощи, и предразсъдъците, и омразата. Виждам как трепери ръката ти върху моята и се чудя защо? Не е за първи път, няма смисъл да трепери...

   Не съм ти нужна нито аз, нито онази, измислената. А и ти не си нужен и на двете ни. Нека те запазим в спомените си такъв, какъвто беше - див, буен и малко лош. Тогава ръката ти не трепереше върху моята...

                                                                     ***

 

   Стоим в началото на пътя и тихо гледаме как моето фалшиво Аз върви нагоре прегърнато с твоето. Малки, красиви, почти деца. Слушаме ги как се смеят и сме безумно щастливи, че те най-накрая се намериха и са заедно, така, както винаги е трябвало да бъде.

   - Виж, казваш ти. - Моето Аз носи твоето на конче!

   - Да си вървим, да си вървим... - повтарям аз.

  Стигнахме до кръстопътя и ти ме целуна, а може би аз целунах теб, но нямаше значение, то беше нищо. Поехме в две различни посоки сами, мълчаливи и безсърдечни. Бяхме дали сърцата си на онези деца, горе на пътя, те имаха нужда от тях. А ние сме свикнали...                             

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...