Извинявам се за почерка, ама пиша с левия шарнир, че десният нещо ми потропва и придърпва на една страна - ако пиша с него, хептен няма да ми разчетете. А и малко недовиждам - изгоряха ми оригиналните немски крушки на фаровете, сложиха ми китайски. Сега все едно съм не с фарове, а с кандилца...
... Това е дневникът на живота ми.

Ден първи - Германия, 15.11.1998 г. :

Чувам немска реч - това е добре. Значи са ме сглобили немски инженери. Сигурно съм "BMW" или "Мерцедес". Е, айде от мен да мине - може и "Ауди". Ще си отживея като аристократ!

Ден първи - Германия, 15.11. 1998 г., в края на работния ден, в края на конвейера:

Продължавам да чувам немска реч - това е добре. Но виждам надпис "Opel" на изхода на завода - това не е добре. Значи съм "Опел" - скапах!

Ден втори - Германия, в склада на завода на "Опел":

Само на два дена съм, а ръждата вече ме яде! Няма лъжа, няма измама - "Опел" съм!

Ден трети - На ферибота за Италия:

Отчаян съм - не само че съм "Опел", но и ме карат за продажба в Италия!

Ден четвърти - Милано, Италия:

Навсякъде чувам италианска реч. Шарнирите ми треперят от ужас, акумулаторът ще ми гръмне от напрежение - италианци ще ме карат! Едно семейство вече се спря на мен... Къш-къш-къш! Господи, дано да не запаля от първия път и да ми се размине.

Ден четвърти - Милано, Италия:

Мамка му, нали все пак съм немска машина, запалих от първия път и ме купиха! Семейство Олдани - луди, млади, с две лигави жабарчета-олигофренчета, които започнаха да акат, да пикат и да се боричкат по велурените ми седалки. Ех, защо Вермахта не мина и през Италия някога!?

Ден пети - Милано, Италия:


Не е истина как кара тоя италианец! Мислех, че ще съм семейна кола, а станах състезателна - от "Формула" 1! Жална ми майка на съединителя и скоростната кутия!

Ден шести - магистралата Милано-Торино:

Започвам да се съмнявам дали съм с двигател 1.6 или 3.6!? Защото преди малко изпреварих едно "Ферари" - а скоростната ми кутия още не се е разпаднала!

Ден шести - магистралата Милано-Торино, на бензиностанция:

Видях се с един "Опел", който уж с бензинов двигател, пък тракаше, като че е с дизелов. "Защо така бе, братко!?" А той, горкият, ми изстена: "Защото не са ми сменявали маслото от 5 години!" Шарнирите ми пак стрепереха, от страх щях да изпикая целия бензин, който Олдани ми зареди...

Ден десети - на градско в Милано:

Мама мия, сеньора Олдани ме подкара! Мислех, че съм състезателна кола, оказа се, че съм каскадьорска - минавам на червено, на жълто, на стоп, на обратно движение... Само на автосервиз не минавам, а всичко вече ми тропа!

Година първа:

Карам с половин картер масло - двигателят загрява, Олдани - не!

Година втора:

Карам с по-малко от половин картер масло - двигателят загрява, та прегрява, Олдани - не!

Година трета:

Карам без масло, а се чувствам... смазан!

Година десета:

Ни жив, ни умрял съм - значи съм "Опел"!

Година петнадесета:

Умрял съм - значи отивам в България!

Година петнадесета, ноември, Горубляне:

Умрял съм, но ви убеждават, че съм жив и вие вярвате - значи сте българи!

Година двадесета:

Умрял съм и никой не вярва вече, че съм жив - значи отивам в Перник!

Година двадесета, минавайки на червен светофар в София:

Безсмъртен съм! Затова на задното ми стъкло е залепен надпис "NO FEAR!" А регистрацията ми е пернишка...

п.п. Ще се видим в Ада!