Пътуването
Иска ми се да... напиша нещо за Александрия или за Египет, но май първо трябва да настроя мисълта си на периода от времето на скитането ми из морета и пристанища в района. Време, което неминуемо беше оказало своето специфично влияние върху оформянето на светогледа ми (много изкуствено прозвуча, ама си е така). Старините и историята, вградена в тях, винаги са ми въздействали и са карали въображението, фантазията ми да препускат из руините и да рисуват какви ли не картини на нестихващи войни и на дворцов цъфтеж, разкош и робска мизерия, на горди белокаменни метрополии с вечно съзидаващи владетели и верните им, но с независим дух, поданици.

Както започвам, вероятно оставаш с впечатление, че се готвя да разкажа някоя интересна историческа случка. Не е така. Просто спомен е - един от многото - този, който първи се появява. И понеже опитвам да гоня някаква хронология ---> ето:                                      
Натоварихме в Бургас разни машини (в дървени каси) за Александрия и букови янове (на палети) за Кипър и “гемията” хукна да пори вълните на по-синьото море. :)

С променливо пролетно време прилепнахме на кея в Лимасол (Kипър). След 2 дни щяхме да отплаваме. Стоката бе малко (макар и не лесна за обработка) и докерите се втурнаха да бачкат като фурии. Явно получателят плащаше добре, пък и температурите не бяха юлските (когато ставаше като в пещ). Екипажът се срещна със стари познати (основно от крайбрежните кръчми). Колко му трябва на моряка?... И ето ни - отново се клатушкаме по неравния морски друм и главния двигател боботи монотонно, а лимасолските чайки ни изпращат с крясъци, пикирайки зад кърмата (явно камериерът е изхвърлил зад борд остатъците от вечерята).

Александрийското пристанище
След около денонощие зърнах на над 20 мили светлината на Александрийския фар (не е онзи древния :- ( ). Радарът отдавна го бе засякъл, но друго си е “око да види”. Чухме се и на УКВ с “Алекс портконтрол”, с нашите агенти, пилотите... и... и всичко по реда си. На сутринта кибичехме на котва на вътрешния рейд на Александрия, след поредната доза силни усещания, уредена ни от тамошния пилот. Не, че съм очаквал да се различава от колегите си, но винаги съм казвал: ”Тия хора по-малко от среден ход не знаят!” Наистина майстори са на маневри сред калабалъка от кораби на вътрешния рейд (котвена стоянка), но да му мисли машинна команда - осигуряват им поне 10 реверса. А да не приказвам ”какво става на мостика?”. Такива рисковани маневри отдавна не бях виждал. Все едно върти лека кола. На боя разстояние от другите кораби!!! Явно е, че на вътрешния рейд има заблуждаващи течения и само местните си ги знаят. Щом моите коси настръхнаха при първото посещение на вътрешния рейд на Александрия, а се фукам, че съм спокоен човек и трудно някой или нещо могат да ме изкарат от нерви... Но вече ги познавам до голяма степен и предугаждам действията им, а и екипажа предупреждавам да не се нерви излишно. ”Такива са! - Екстремни, но и факири! Беля не са ми правили досега. Да чукна на дърво!”
Огледах наоколо, щом се появи Слънчо. Рейдът живваше. Корабите вдигаха флагове и знаци, гасяха светлини, а наоколо запърпорваха обслужващи лодки. Чуваха се сирени на маневриращи кораби и подвикванията на арабите от лодките.

Предстоеше ни входяща контрола, което на моряшки език значеше - митничарите ще заключат складовете и ще “разтоварят” барото (мен,де) с поне  10 бутилки уиски и 10 картона цигари. Другите (инспектори разни - санитарни, имигрейшъни, полицаи...) и те щяха да си искат. Добре е да даваш, иначе стават много изобретателни в измислянето на номера, които да ти погодят, по време на престоя на кораба в пристанището им. Но трябва и да се пазариш, и да се оплакваш, че ти свалят кожата. Това им харесва, защото е близко до арабския манталитет.

След като свалихме жълтия флаг (на практика това значи, че входящата контрола е приключила), до борда ни залепнаха лодките на различни досадници - търговци, снабдители, бояджии, чистачи, боклукчии, водари... и т.н. Добре че след малко се качи и Абдел Мотлеб Ел Саид Мустафа – ВАСКО (ей,запомнил съм го :- )) – много добър местен сътрудник от агенцията, който отпрати всички по живо - по здраво. Разположи се удобно на дивана в приемния салон и пое всякакви поръчки: хранителни продукти, сокове, минерална и газирана вода, прясно мляко, изхвърляне отпадъци.

Мустафа-Васко е пълен (над 100 кг), към 1,80м висок арабин.
С къса брада в\у закръглено леко маслинено лице, ниско подстриган, и с хитри тъмнокафяви очи, които можеха да бъдат и много хрисими, и много святкащи (обикновено пред други араби). Най често беше с приятелска, добродушна усмивка и се потеше много. Ходеше с дълга роба, в чиито външни и вътрешни джобове имаше какво ли не и често размяташе един бастун (някакви проблеми с краката или диабет май ). Християнин и с голяма челяд.

Той по-често се явяваше като шипшандър (морски снабдител), но иначе беше човек за всичко към агенцията. С много връзки сред разните портови служби. Беше ги наследил от баща си - бай Саид (някогашен тартор сред бабаитите), който беше помагал често на наши кораби (разбирай наши капитани и Агенцията на Параходството в Александрия) при разрешаване на заплетени проблеми, възникнали в пристанището.

Поприказвахме си за международното положение и за `как е семейството?` и от дума на дума стигнахме до въпроса - `Колко ще струва на човек една екскурзия до пирамидите?` Последва типичното пазарене и надприказване и накрая се разбрахме да тръгнем на следващата сутрин, след заставане на кея. Щяхме да поддържаме постоянна УКВ връзка с него за спешни повиквания или евентуални промени. Васко слезе, а на следващия ден ни поставиха на кея.

Пак започна типичната арабска суетня - все се надяват в бъркотията да изхитруват нещо.:- ) Бригадите за ратоварване на стоката окупираха товарните помещения и кея край борда на кораба. Бяха поне тройно по-големи от българските бригади. Явно тамошните власти си решаваха така проблема с безработицата. Затова и работната им ръка е така евтина (то и работата им е толкова!). Ватсмани - техни, но не снемам нашите, защото ги знам, колко от `полза` за кораба са те. Стоят,колкото да си поискат нещо (ядене например). Талиманите пък са различна организация от докерите. И те попълват бройката на суетящите се. Всеки момент очаквам и някакви проверяващи - я от пристанището, я от полицията (имат три вида полиции!). Сериозно. Най-гадни са тия от религиозната полиция (ходят с едни дълги,черни роби ). Все слухтят за употреби на алкохол. Другите проверяващи идват, за да измуфтят нещо - цигари или някакъв пакет от камбуза, а тия `черните` могат и “мръсотия” да ти направят.

Щом застанахме на кея, дойде и един много очакван от мен човек - Дядо Палмичка. Пушех до филистрина, когато видях, как бавно и внимателно по кея към кораба се приближава една каруца с кльощав кон, натоварена цялата със саксии с различни видове техни цветя и палмички. Имах заръки от познати да им занеса от тези растения и старши камериера бе предупреден, че след Александрия ще се грижи и за десетина растения. Прие с охота. Харесвало му. Знаех, де.

Спазарихме се с дядката. Даде ми наставления  коя саксия ,кога / колко вода иска и сега вече зачаках и Васко да дойде с последни вести. Знаех, че няма да пропусне следобедно кафе(или чай). Пък и поръчка - продукти имаше да носи. И такаа. Видяхме се, уговорихме се за `утре` и се разделихме. През следващите дни от престоя ни щяхме да се виждаме още мноого пъти.

Екскурзията

Решихме, че за по-напряко до Кайро ще минем през Порт Саид. Трябваше да вземем една резервна част за главния двигател (каквато нямаше в Александрия) и затова се натоварихме рано-рано на микробуса и се отправихме към пирамидите по най - заобиколния път. Май първото за деня  кафе не ни ободри и повечето изпоклюмахме на седалките и така дремахме почти до магазията, откъдето си взехме частта и ... пак по шосетата на Египет. Водачът от туристическата агенция излезе приветлив и разбран. Отговаряше на всякакви въпроси.

Първо ни изнесе цялата, позната ми лекция за историческата уникалност на древните паметници по Египетската земя - преди още да стигнем до тях. Не за първи път ходех да се омайвам от гения на хората(дали е човешки?) от ония времена. Усетих ,че е склонен да разказва, поканих го да седне до мен и понеже пътувахме край няк`ви канали на Нил, залях го с въпроси за реката и едни съоръжения като кладенци, за които твърдеше, че са на над 4000 год. Беше много подробен, а на мен тази информация ми остана завинаги в главата. Стига да не те отегчи много. . Цялата история е заради реколтата, и облагите от нея (за фараоните )—Нил изпълвал и препълвал коритото само 1 път за цяла година   това било времето , когато бог Ра  /Слънцето/ посещавал небесния знак на Сириус  .Запознатите с небесния свод жреци били абсолютно наясно с този факт.

Защо обаче не се досещали ,че пълноводието е заради стичането на пороите, които били предизвиквани от обилните ,непрестанни сезонни дъждове, всяка година,           събиращи се високо в абисинската земя ,а били по-склонни  да  вярват ,че Сириус им  праща преливанията  на реката , както и вярвали че росата сутрин идва от Луната( стича се от там), тъй като нощем не бил валял ситен дъжд? Следва нямало друга причина за сутрешната роса, освен Лунния диск.... Това ясно ,за преливането, кое било причината за реколтата, но защо само веднъж годишно и защо само в равнината около реката. Така им дошло на ум за водоемите и водоподемните съоръжения. Значи, прииждането на реката било само един път в годината, и затова и реколтата се раждала, следователно, само веднъж  годишно. Обаче успявали да напояват някои райони целогодишно чрез съоръжения и на тях събирали реколта два или дори три пъти. Тия съоръжения представлявали водоподемници (същите , като тез ,които видях аз край великата за тях  река -само дето не бяха кладенци: -)! )  Конструкцията им е супер проста – люлка (на основата на лост с различни рамена) Използват тънки стебла на дървета, които са закрепени на  рамка.  На по-продълговатия край са закачали на въже кожена кофа, която била потапяна в реката от някой роб и я напълвал така. А на по-късото рамо имало закрепен(пак овързан) тежък ,голям камък и така пълната кофа лесно можела да се вдигне и да бъде изпразнена няколко метра по-високо в един малък воден басейн, от който водата пак се  повдигана едно ниво по-високо чрез същото приспособление. По този начин  водата `течела` стъпаловидно нагоре по склона на брега, и я изнасяли до нивото на обработваемите поля – ниви и градини, където  по тесни изкопи(канали) напоявала земята. Тези водоподемни съоръжения край Нил, наречени `шадуф` бехме видели от микробуса и ний. Халеб (така се казваше гида от туристическата агенция) не спираше да реди мисли. На всичко отгоре беше сладкодумник, знаеше някоя и друга руска дума и все бе усмихнат!....Верно.  Възможността да имат две или три реколти и така да увеличат своите доходи била примамлива за египетските владетели. Все пак това напояване на обработваемата земя изисквало голям брой такива водоподемници и роби и граничело с невъзможността. Но явно мисълта за богатство ги мотивирала. И тогава строителите им пресметнали и изградили с помощта на  безбройни роби язовирна стена, която да задържа  разливащите се  води на Нил. А когато било най-ниското ниво на Нил, водата можело да бъде пускана постепенно в напоителните канали и басейни .Тоз строеж, на тази  стена, направен около 2000 г.пр.н.ера сигурно е най-грандиозното техническо съоръжение на стария Египет. Дори ,май Херодот, пише ,доста по-късно за това огромно съоръжение ,че басейна му заема площ от 700? кв.км., а стената му била към 10 метра висока. После нашият гид се втурна да ме засипва с данни за пирамидите, но и за тях ще разкажа повече друг път Пък и Дискавъри ни е заредил солидно със знания. В паметта ми изби сега друг факт—как за построяване на един товарен к-аб 60 лакти дълъг и 30 лакти широк са трябвали 2,5 седмици; как отделните дървета, дъски и стълбове се съединявали посредством дървени клинове. Е, ползвали са ,разбира се, и  дървени гвоздеи, и шплентове, а повърхността на дървото шлайфали фино с плоски полировъчни камъни, пясък и т.н. Защо съм го запомнил? Паметта си знае. Но... и това за друг път ще оставя, иначе няма край:- ))

Някъде към обяд бяхме при гигантските, неподвластни на времето фигури. Тълпи суетящи се екскурзианти, любопитни хора с треска да видят `всичко`, любезни и досадни араби, предлагащи услугите си за какво ли не, магарета, камили, дребни арабски кончета, жега, глъч, прахоляк, мухи, чакъл, пясък - картинка, панаир... Добре, че всичко е на огромна площ и сякаш я няма обичайната за такова място блъсканица. И този път не ни пуснаха да влезем в някоя пирамида. Казват някаква причина, но те са царе да измислят, как нещо не може да се направи. Посуетихме се около сфинкса и... хайде към музея в Кайро: богове, фараони, мумии, папируси, маски, оръжия, рисунки, писма, прах, сумрак... Нагледахме се на исторически ценности. Голямо обикаляне! Накрая дори неуморимият ни гид беше гроги и мълчеше. Предложих му да оставим хората сами за 2-3 часа из търговския център на Кайро и след това да потеглим обратно. Съгласи се с охота, а нашите тръгнаха да попазаруват (Голяма краста ни е на чужденците в Египет да изкупуваме магазините им!) Заседнах в едно заведение с натурални портокалови сокове (изцеждат плодовете пред теб) да поутоля жаждата си и да поизчакам. Много топло беше през деня, пък дори и пролет да е! На смрачаване се събрахме отново и... обратно за Александрия.
Там останахме още седмица: разтоварихме надлежно и след като бяхме напълнили трюмовете с вълна (за Турция) и след като се бяхме “нагълтали” с впечатления от Египет... пътят отново ни повика.