През декември се прави равносметка. Преглеждат се грешките и взетите решения, изтеглят се последствията от не научените уроци и се преброяват сбъднатите мечти. Събира се гнездото, за да усети всеки от семейството онази безгранична обич, която може да даде само майчината прегръдка и бащината ръка на рамото. Звънят звънчетата в детския смях под елхата. Греят очите на поотрасналите деца, усетили аромата на мамините гозби. Навред се носи обич и топлина. В камината пука огън, разгорял се от най-лесно запалимата жарава – силата на кръвната връзка. Защото е лесно да обичаш тук – у дома. Кръвта вода на става. Никога!
А старите… Те са най-щастливи през декември. Не децата, не младежите, не младите родители или тези с по един-два прошарени кичура в косите, а бащиците и майчиците. Загледайте се по празниците в очите на старите. Ще откриете дълбоката влажна сълза на безграничната и най-силната любов. Няма равна. Защото за тях това е на живот и смърт. Застанали на прага, свити в ъгъла или приседнал ...