Имало едно време добър и честен вълшебник. Обичал откровеността, правдата, взаиморазбирането и любовта между хората. И искал всички да са като него…

Между другото, имало пороци, които мразел. Лъжата, измамата, лицемерието, двуличието…

И затова един ден се заел с трудно, но благородно дело. Събрал всички сили в едно, грабнал цялото си знание, стегнал уменията си и… Сътворил силна, здрава, въздействаща магия…

И унищожил лъжата и съпътстващите я пороци…

Всички хора станали честни…

… Мъжът погледнал жена си и рекъл: „Да, бе – я се виж на какво мязаш! Отивам млада булка да си намеря…“

… Момата се изхилила на годеника си: „Добре, че баща ти дава толкова пари, иначе не бих те погледнала даже“…

… Подчиненият се изправил пред началника си: „Абе, дърт идиот такъв! Докога ще ни губиш времето с тъпите си шеги?“…

… Посланикът вдигнал глава: „Цар си, ама само щото баща ти е бил такъв! Пък сега нашият кретен те лъже, че си велик и силен!“…

… Войникът се подпрял на копието и пренебрежително подметнал на командира си: „И сто звездички да си сложиш на пагона, пак некадърен офицер ще си“…

… Търговецът вдигнал плата пред мющерията: „Ей, добре, че сте баламите, че иначе тоя гнилоч какво да го правя?“…

… А жената рекла на мъжа си: „Стара и грозна съм, ама добре, че синовете ми приличат на бащите си, а не на теб“…

И като се размахали точилки, бухалки, мечове, скиптри, копия, тояги… Като се завихрили едни домашни конфликти, граждански сблъсъци, народни революции, световни войни…

Та магьосникът се видял в чудо. Събрал всички сили в едно, грабнал цялото си знание, стегнал уменията си и… Сътворил силна, здрава, въздействаща магия…

И унищожил старата. Светът станал пак нормален – с все полезните лъжи, познатите измами, възпитателното лицемерие, културното двуличие…

Те така се създават цивилизациите…