Добродушната дебеланка
(разказ)
От бебе беше пухкавелка. Всички баби и лелки в квартала обожаваха да щипят бузите и, розови като на прасенце. Но и тя беше гальовно дете; радваше се на вниманието, което получаваше и нямаше нищо против да казват, че колкото са по-сочни бузите и, толкова е по-чаровна. Обичаше и котенцата. Накара родителите си за един рожден ден да и подарят персийско коте, което обикна повече от собственото си братче, с което постоянно се караха. Кръсти котката Пупи.
Когато стана на седем години, Мана – това бе името на момиченцето, тръгна на училище – единственото в малкото градче, в което живееше откакто се беше появила на белия свят. Стана любимка на учителите, защото виждаха в нея голям потенциал и завидни интелектуални способности. Това обаче не се нравеше особено на съучениците и, които не пропускаха момент да се подиграят на телосложението и и я наричаха „зубър“. Когато се научи да чете добре – а това стана за изключително кратък период от време – тя се насочи към ...