Живяло някога едно момиче. То много обичало да прави добро, защото знаело, че един ден доброто ще се върне при него. И както повечето добри деца, то било бедно. Живеело в приют за бездомни деца и имало много приятели, защото винаги им помагало.
Един ден то видяло един от своите приятели тъжен и мрачен. Попитала го:
- Защо си толкова тъжен и мрачен? Да не би да са ти сторили нещо лошо или ти да си направил зло?
- Не са ми сторили нищо лошо - отвърнало момчето. Аз направих зло на едно животинче. Ритнах едно зайче както спеше.
- Не се притеснявай! От сега нататък прави много добро и то най-много към зайците, за да могат да ти простят!
- Разбрано!
И така момчето в продължение на няколко години помагало на зайчетата, които отглеждали в приюта.
Момчето пораснало. Един ден то срещнало заек. Заекът вместо да избяга се обърнал към момчето и му проговорил:
- Помниш ли ме? Аз бях малкото и беззащитно зайче, което ти ритна преди много години. Не съм тук, за да ти отмъстя. Тук съм за да ти помогна, защото ти направи много добро за заешкият род през изминалите години. Ние зайците сме прославени като страхливи, но това донякъде е лъжа. Ние също като някои хора обичаме да правим добро. Затова от сега нататък ще ти помагаме с каквото можем!
Момчето кимало изумено и запомнило думите на заека.
След един месец, момчето се разхождало по един градски път. То видяло на земята паднала баба. Отишло до нея и й помогнало да стане. Тя го погледнала презрително и го подминала, без дори да каже едно "благодаря". Момчето много се обидило и решило да отмъсти. Но точно в този момент един глас проговорил в главата му:
- Недей! Хората не знаят какви злини извършват понякога, но им се връща! Ще видиш!
Момчето послушало гласа и продължило по пътя си.
Преди да се разделят с неговата добра приятелка, момичето, което споменахме в началото, те счупили един камък на две и едната половинка останала в него, а другата - в момичето. Той много искал да я види отново, но не знаел как да я открие.
Дори не можел да я познае.
Минали още няколко месеца и момчето отишло за риба в близкия язовир. Както си ловяло, забелязало отблясък на слънцето във водата. Вдигнало нещото, което го заслепило, извадило половинката на камъка от джоба си и го съединило. Забелязало, че половинката е същата, която момичето взело. Той погледнал по-навътре в реката и забелязал нещо по-голямо. Приближил се до него и видял, че това е удавник.
Извадил го на брега и чак тогава забелязал, че това е приятелката му! Той опитал да я събуди, но изглежда е било късно...  Отказал се, но точно тогава в главата му отново проговорил мистериозният глас:
Не се отказвай! Можеш да я съживиш, стига да имаш волята да го направиш! Не се предавай!
Момчето пак го послушало и продължило да опитва. Тогава чуло някакъв шум. Забелязало, че зад него се приближават 3 заека. Той се отдръпнал от момичето, а те се качили на трупа му. Стояли така пет минути, след което слезли и момчето чуло глътката въздух поета с огромен труд от момичето. Той бил учуден! Чак сега се сетил за заека и как му обеща, че ще му помогне. Бил очарован от това и съветът на приятелката му излязъл истина.
Тя се събудила замаяна, уморена и изтощена. Нашето момче я завело в дома си и я оставило да спи. След като се събудила, той я нахранил и си поговорили.
- Защо се опита да се самоубиеш? - попитало момчето.
- Загубих се в огромният свят. Исках да те намеря, но колкото и да опитвах, не можех. Бях сама и много ми домъчня за теб. Тогава ми дойде мрачната мисъл, че можеш да си умрял. Давах всичко само за да съм с теб! Дори това да ми костваше живота!

И те заживели дълго и щастливо, обичайки се, дълги години.