Лаура9 (Дафина Николова)
33 40
14 нояб. 2021 г., 16:14

Докосване на душите 

  Проза
1142 0 2

НЕ ЗНАМ ДАЛИ СИ я обичал

но тя лежеше между нас

когато ме прегръшаше

Мъчех да уловя мислите ти

бяха далеч от мен. И празнотата

между теб и мен растеше. и носеше

самота. Двамата бяхме,а бяхме сами

и бяхме по сами отколкото когато

наистина бяхме сами и една нощ те попитах

обичаш ли я още, а ти ме погледна учудено и попита "Кого?"

Тогава разбрах, че празнотата и самотата ги създавах аз, че моите мисли са ревност, която създава самота.. И спрях да мисля,отпуснах се в ръцете ти и се получи онази химия, която ни направи едно цяло, взрив сред вода,буря и светкавица през пролетен дъжд. И душите ни се докоснаха...

© Дафина Николова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Съмнението в другия е липса на доверие, а каква любов без доверие между двама.!
  • Хубаво си постъпила, като си дала път на любовта да се развие в душите, защото ревността, убива любовта, колкото и да е силна!
Предложения
: ??:??