Докосване на душите
НЕ ЗНАМ ДАЛИ СИ я обичал
но тя лежеше между нас
когато ме прегръшаше
Мъчех да уловя мислите ти
бяха далеч от мен. И празнотата
между теб и мен растеше. и носеше
самота. Двамата бяхме,а бяхме сами
и бяхме по сами отколкото когато
наистина бяхме сами и една нощ те попитах
обичаш ли я още, а ти ме погледна учудено и попита "Кого?"
Тогава разбрах, че празнотата и самотата ги създавах аз, че моите мисли са ревност, която създава самота.. И спрях да мисля,отпуснах се в ръцете ти и се получи онази химия, която ни направи едно цяло, взрив сред вода,буря и светкавица през пролетен дъжд. И душите ни се докоснаха...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дафина Николова Всички права запазени
