Глава 23
Седях в коридора и плачех, опечалена от новините за здравословното състояние на Димитър, които бях научила преди малко, когато вратата на стаята на Димитър се отвори. Той беше там, в целия си блясък с прекрасната си аристократична осанка.
-З-защо си махнал кислородната тръбичка! – скочих от земята, а той само ме прегърна.
-Не го слушай – прошепна до ухото ми, а нови сълзи изпълниха очите ми – не го слушай, Анелия. Никога не ги слушай такива простотии.
-Н-но, Д-дими… моля те, сложи кислородната тръбичка. Трябва да можеш да дишаш. Моля те!
-Ела с мен.
Той се върна в стаята, послушно седна на леглото и сложи кислородната тръбичка, като послушен пациент. Сърцето ми все още се разбиваше, обаче, и аз не можех да се съвзема. Не можех да понасям факта, че бях попитала доктора за крайния срок на Дими.
-Хората не идват със срок на годност, мила – каза ми Димитър, сините му очи срещнаха моите сериозно – повярвай ми. Само Бог знае.
-Дими…
-Само Бог знае. – повтори той, сякаш за да ме убед ...