ГЛАВА ВТОРА

НО МАСК ПАРТИ

Франция

Средиземно море

16,30 ч.

   Бързоходната яхта Магнитолиа с впечатляващата дължина от четиристотин фута леко се полюшваше на котвата си в лазурната морска вода. Тя бе закотвена във френското пристанище Вилфранш Сюр Мер. Това беше един малък град намиращ се на Френската Ривиера, на шест километра от град Ница. Пристанището на града бе едно от най-дълбоките естествени пристанища в Европа, поради което всички яхти на милионери минаващи през Средиземно море акостираха тук. Слезлите на брега пасажери можеха да посетят близките – Ница, Монако или едно малко старинно селце Ез, намиращо се високо в планината от което се разкриваше прекрасна гледка към цялата френска Ривиера.

Следобедното ярко слънце огряваше с лъчите си горната палуба на яхтата. Леко подухваше ветрец. На бутиково изработен шезлонг, до плувния басейн и близо до бионичния бар, лежеше синът на собственика на яхтата Вези Бронксли. Още от малък той знаеше, че неговата фамилия разполага с голямо финансово състояние, но не се бе запитвал откъде е. Никой не знаеше по-добре от него, че заради богатството на фамилия Бронксли навсякъде беше добре дошъл. На двадесет и девет годишна възраст за него беше жалко, че винаги трябваше да се чуди, когато известни хора му стискаха ръката – дали го правят заради него или заради неизчерпаемата банкова сметка на баща му.

Яхтата Магнитолиа беше от нов клас и предизвикваше възхищение в качилите се на борда й пасажери. Бащата на Вези Дейвид Бронксли я беше купил преди една година в Монако на името на Интер прима лейзи; негова офшорна фирма със седалище в Кипър. Тя престоя закотвена три месеца в една шведска корабостройтелница където я оборудваха с допълнителна навигация, подводна система за наблюдение и бордова система за откриване на насочени към яхтата ракети "земя-въздух". Шведските инженери инсталираха звукови оръдия които стреляха с нискочестотни звукови вълни и които биха могли да спукат тъпанчетата на приближаващи се пирати. Също и оръдия стрелящи с водна струя – възпрепястващи кораб от малък клас да се доближи на повече от сто метра. Интериорът на яхтата беше класически. Изцяло бе облицована с дърво. Разположението на каютите на палубите включваше: – десет двойни ВИП апартамента – всеки с внушителната площ от четиридесет квадратни метра; един обширен мастърс апартамент; два джуниърс апартамента с бронирани стени и паник стаи до тях; десет тройни и десет единични кабини. Долната палуба бе разпределена за здраве и фитнес и включваше: – фитнес зала с десет места, сауна, басейн, салон за красота, масаж съоръжения, турска парна баня и римска баня, мини-болница и бизнес център. На тази палуба имаше обширна винарска изба и спа ресторант със спа кухня; а до него за удобство на собствениците на домашни любимци малка част от палубата бе с изкуствена трева.

  В задната част на кърмата шведските инженери преустройха едно помещение с размери от двадесет на шест метра височина в хангар и с помощта на кран там спуснаха една десетметрова миниподводница, защитена и бронирана отвън срещу директна стрелба с картечница или базука. Активиращият код с който се запалваше двигателят й знаеха само трима души; капитанът на кораба, неговият помощник и Дейвид Бронксли. Непрекъсната сателитна връзка на яхтата с охранителна фирма Дейли Секюрити осигуряваше безопасността на гостите, на Дейвид Бронксли и семейството му.    На горната палуба имаше и хеликоптерна площадка.

 Удобствата на яхтата Магнитолиа се допълваха и от 4D кинозала, заседателна зала, дискотека, детска стая за игри, бижутерски магазин, магазин за дрехи и едно от най-важните неща за всяка жена фризьорски и маникюрен салон; последният разполагаше с отлична маникюристка и нова патинираща сфера за патиниране на нокти. Последният хит в лакирането бе изготвяне на маникюр с цвят по желание. Отгоре с помощта на новоизмислен от една немска фирма, маникюрен робот се патинираше /наслагваше се чрез изливане и изпичане/ лаково покритие. Една рапърка, която бе поканена преди месец да пее на Магнитолиа на име Джеси Зе и която изкара хонорар за два часа от един милион долара, патинира отгоре върху ноктите си еднокаратови бразилски диаманти. Когато видя крайния резултат от патинирането Джеси остави хиляда долара бакшиш на маникюристката.

Наскоро немски инженери инсталираха на яхтата новаторска система за пречистване на въздуха в открити помещения /в закрити помещения имаше стопроцентов ефект срещу евентуално проникнал коронавирус SARS-CoV-2/ съставена от генератор работещ със студена плазма. Вземайки газовете от въздуха плазмата ги насищаше с енергия и превръщаше в кислород, озон, хидроксилни радикали, ултравиолетови лъчи и фотони /по време на дъжд с гръмотевици се образува тази студена плазма/.

Смартфонът на Вези извибрира и прекъсна следобедния му унес; очакваше позвъняване от Стивън Болтън от Ню Йорк. Той погледна дисплея, натисна тъчскрийна за отговор и каза:

– Яхтата е моя, човече.

– За колко? – попита приятелят му.

– За два месеца, човеко. Чакам те, днес.

– Трудно ще реагирам за ден, два.

– Можех да ти изпратя фирмения самолет Чесна в Ню Йорк, но баща ми го взе.

– Тогава, ще дойдем с Фалкон-а на бащата на Тики.

Вези натисна тъчскрийна за край на разговора.

На младия мъж му се доспа, стана от шезлонга, насочи се към стълбите и слезе по тях на втора палуба. Наближи неговия джуниърс апартамент. Сложи дланта си на скенера който беше монтиран вдясно от рамката на бронираната врата – системата я сканира и тя се отвори. Влезе вътре и се насочи към широкото легло, хвърли се на него по лице и се отпусна на мекия матрак, обвит от слой пресовани кокосови влакни, обвити с мемори пяна.

Минаха два дни. През това време, тълпа от гости беше посрещната и настанена на борда на Магнитолиа от нейния капитан Тери Джимсън.

 На третия ден, в ранния следобед, на яхтата не се случи нищо ново и необичайно; освен танци, слушане на музика и гмуркане в морето по монокини на голяма част от младите жени. От горната палуба се разнасяше шумът от мелодиите на чалга парчета, на женски и мъжки смях. Следобедното слънце силно печеше, но това никак не смущаваше плажуващите на палубата – те танцуваха и пиеха шампанско на борда й. Самото присъствие на голяма част от младите жени, които бяха поканени на яхтата, беше доказателство за тяхната находчивост. Те бяха направили всичко по силите си за да ги допуснат на Магнитолиа и по-дълго да се задържат на борда й. Не им беше лесно да са хубави и добре поддържани, винаги на диета и винаги с най-нови маркови дрехи – времето не им стигаше. Те знаеха, че притегателната сила сега е в дългите им крака и красиви лица и че бяха по-умни от голяма част от богатите мъже, които бяха тук. Някой от изключително красивите европейски и американски момичета бяха дъщери на богати и известни бизнесмени. Имаше и издигнали се заради способностите си европейски певици, актриси, манекенки и фотомодели. Наистина, ако се загледаше в тях един мъж веднага би потвърдил, че тези млади жени бяха прелестни създания. Господ им бе дал в изобилие от всичко – нежна коса, красиви очи, великолепен овал на лицето, чувствени устни, прекрасно тяло и грациозна походка.

 Денят вече преваляше. Голяма част от гостите на Магнитолиа бяха по каютите си, някой спяха, други взимаха освежителен душ, трети се разкрасяваха в салона за красота; една част от младежите още се потеше във фитнеса.

Точно в двадесет часа спа-ресторантът отвори врати. Разкри се прелестна гледка към шведска маса, отрупана с всевъзможни студени предястия, салати, ордьоври, плодове и зеленчуци. До нея усмихнат и с готварска шапка на главата, стоеше шефът от Франция мосю Рене Бертран и с нетърпение очакваше да се появят гостите.

Най-голямата награда за неговия труд и труда на персонала в кухнята беше гостите да останат доволни и очаровани от менюто и обслужването.

– Bon Soir, monsieur Bronxly!* – приветливо каза на френски език готвачът на появилия се в бяло облекло млад мъж. – Tout est préparé et vous attendons avec impatience.*

– Bon Soir, chef Rene! – отвърна също на френски език Вези и му стисна дясната ръка. – Est-ce vrai ce qu'on dit à propos de la chanteuse Madonita ce parti à Cannes pas mangé quoi que ce soit?*

– Monsieur... Mon Dieu!* Нищо не докосна и нищо не хапна от превъзходното меню, пи само една минерална вода – със съжаление и вече на английски език отвърна шеф-готвачът. – Така ми се искаше да опита от превъзходните задушени бели трюфели приготвени от мен по авторска рецепта на кулинарната писателка Фелисити Голд.

*– Bon Soir, monsieur Bronxly! Tout est préparé et vous attendons avec impatience. (фр.) – Добър вечер, господин Бронксли! Всичко е приготвено и Ви очаквахме с нетърпение.

*– Bon Soir, chef Rene! Est-ce vrai ce qu'on dit à propos de la chanteuse Benita ce parti à Cannes pas mangé quoi que ce soit? (фр.) – Добър вечер, шеф Рене! Вярно ли е това, което ми казаха за певицата Мадонита, че на партито в Кан не е хапнала нищо?

*– Monsieur... Mon Dieu!* (фр.) – Господине... Боже мой!

– Не се учудвай. Тя е постоянно на диети и представи си... всяка вечер си ляга в двадесет и два часа – опита се да го успокои Бронксли, защото видя в очите на готвача голямо разочарование. – Затова пък, аз съм много гладен и ще опитам от твойте превъзходни блюда.

– О, мосю, на това се надявах – усмихна се доволен Рене Бертран и продължи. – За да стане превъзходно едно блюдо ние готвачите, за разлика от политиците, не можем да вземем грешни решения. Ако, например, сложим повече сол или препечем малко повече ястието във фурната нищо не се получава. Политиците имат право на поправителен на избори, а при нас всичко приготвено трябва да е в една пълна хармония – допълни той. Протегна ръка напред и с лек жест насочи госта към прекрасно подредената шведска маса.

Бронксли влезе и погледът му се насочи към приятелите му Стивън и Тики; до тях стояха прави две блондинки.

– Хей, Вези! – повика го Тики. – Появи ли се, човек? Знам, знам... уморен си от снощния покер в Монако и ти беше нужно да му дремнеш.

– Стига спане, човеко. Слагай очила за чалга парти – обади се и Стивън.

– Кой са тези блондинки? – попита ги той.

– Това са Оксана от Лондон и Наташа от Москва – представи ги Тики. – Те са европейки, но живеят в Маями.

– Къде живеете в Маями, момичета? Аз, често ходя там – обърна се към тях Вези.

– Аз, в Съни айлънд – отговори рускинята Наташа; после посочи приятелката си от Англия. – Тя живее в Бал Харбър.

– Харесва ли ви яхтата, момичета? Мисля че няма друга като нея в Европа – изфука им се той.

– О, Боже мой! Тази яхта е най-добрият женски възбудител – намигна му с лявото око Наташа.

– Това е вярно. Само че, може ли да ползваме и маникюрния салон? – зададе му отклоняващ въпрос Оксана, защото изревнува от явната свалка на Наташа.

– Разбира се, но ви съветвам да си запишете час за посещение – отговори Вези.

Двете двойки се насочиха към масите за хранене, държейки в ръце пълни с ордьоври чинии. Синът на собственика на яхтата седна отделно от тях на една маса, на която се виждаше поставена месингова табелка с надпис: „Запазено за господин Дейвид Бронксли, неговата съпруга, двете му дъщери и неговия син“.

Баща му беше от старата житейска школа и държеше семейството да се храни отделно от гостите, като по този начин показваше пред другите заслуженото си в обществото уважение. Доста се бе трудил през годините Дейвид. Колко сделки беше сключил никой не знаеше, в колко фирми и дружества участваше също никой не знаеше, колко пари беше превъртял на борсата пак никой не знаеше; но за размера на богатството му според списание Форбс – всеки знаеше.

Вечерята мина като нормална вечеря и без много приказки. Хапваше се набързо и по малко от всичко. Кой ли от младите гости на яхтата се интересуваше от храна, след като ги очакваше интересна и бурна нощ на палубите на яхтата с много танци и неизчерпаемо количество шампанско и спиртни напитки.

 От горната палуба се разнасяха ритмичните звуци от попфолк парчето Синя прашка. Диджеят Слончо, който беше оборудвал открита дискотека там с мощни тонколони и лазерна техника, често миксираше последните хитове от топ тридесет на европейската попфолк класация. Слончо, при лошо време, дъжд или силен вятър бързо „преместваше” партито в мини дискотеката на средната палуба.

Нощта във френското пристанище Вилфранш Сюр Мер се очертаваше да бъде топла и най-важното безветрена.

Прекрасно облечени момичета танцуваха на открития дансинг на горната палуба. Близо до бионичния бар пък стояха прави голяма част от младите мъже, гости на яхтата. И те се наслаждаваха на ритъма на попфолк парчето Синя прашка, но не танцуваха; някой от тях държаха в ръце коктейлни чаши с разбито сухо Мартини естествено с маслина, точно както Джеймс Бонд, агент 007.

 Тези млади мъже явно не бяха познавачи на вермута защото и те правеха грешката която прави и Джеймс Бонд, що се отнася до Мартини-то. Той винаги, във всеки филм, си поръчва Мартини разбито в шейкър, а не разбъркано. "Разбито, не разбъркано" е винаги неговата реплика. Искаше ли супергероят да пие хубаво Мартини трябваше да забрави за "shaken, not stirred".* Ако вермутът се разбие в шейкър вкусът се променя – защото разклащането разтваря леда и добавя повече вода. Градусът на питието леко отслабва и ароматът и вкусът също се размиват.

*shaken, not stirred"! (англ.) – "разбито, не разбъркано"

Великият британски писател Уилям Съмърсет Моъм обявява, че Мартини-то винаги трябва да се разбърква без да се разклаща, така че молекулите да се намират чувствено една над друга и нежно да галят небцето и езика.

като се навечеря в спа-ресторанта Вези Бронксли излезе на горната палуба, насочи се към открития дансинг и потърси с поглед познати лица.

– Тики, заби ли някоя? – запита го той.

– Надявам се да е Наташа. Харесва ми.

– Запозна ме с нея в ресторанта – спомни си той. – Няма ли брюнетки?

– Погледни към бионичния бар.

Бронксли се обърна и с бавни крачки се насочи към него.

Бионичният бар беше само една от високотехнологичните екстри на кораба и намаляваше риска от заразяване с коронавирус.

 При качването си на борда на яхтата гостите бяха пръскани в устата със спрей на който пишеше „Анти К“ /екипажът на яхтата обясняваше на тях, че собственикът господин Бронксли има договор с фармацевтична компания и те са изобретили за него тази моментна ваксина против SARS-CoV-2, действаща един месец/.

Всички получаваха и електронна гривна и таблет с множество приложения, които им даваха възможност да пазаруват и да ползват услуги; можеха да следят за новостите на борда; да заявят предпочитания и вкусове към менюто и да отключват вратите на каютите си само с приближаването си до тях. Гостите, около басейна на палубата, можеха да заявят поръчките си чрез таблети седейки в шезлонгите си, а след това да очакват поднасянето на питиетата от бармани бионични роботи; един от двамата миксираше поръчката, после другият сервираше питиетата в рамките на три минути.

  На един висок стол, до този бар, седеше Каролина Уилямс. Беше кръстосала крака и наблюдаваше как барманът робот смесва пред нея съставките на коктейла, който поръча от таблета си. След три минути коктейлът Синя нощ беше сервиран на плота от една механична ръка.

Каролина с дясната си ръка нежно повдигаше и галеше кестенявите си дълги коси.

 С вроденото си шесто чувство, жените винаги усещат, кога някой мъж ги наблюдава и тогава, те започват да правят онези малки жестове, мимики и движения – които карат мъжете да полудяват и да копнеят от желание за близост с тях.

Младият мъж седна на един стол близо до Каролина, като се постара да спази дистанцията от метър и половина, заради пандемията, избра от менюто на таблета една опция с коктейли, натисна тъчскрийна върху снимката на Синя нощ и цифрата едно.

Бионичният барман робот започна да миксира поръчания коктейл.

И двамата наблюдаваха с интерес как роботът приготвяше неговия коктейл. Чуваше се само тихото жужене от протягащите се механични ръце.

Напитката бе сервирана от робота на бар плота.

Вези я взе в ръка, обърна глава към седналата жена, усмихна се и я заговори:

– Радвам се, да те видя на борда. Настани ли се добре?

– Благодаря, за поканата. Всичко тук е прекрасно.

– Виждам, че и ти пиеш Синя нощ?

– Горещо ми го препоръчаха. Бил интересен на вкус – отговори му тя.

– А друго нещо, да са ти препоръчали?

– Да! Казаха ми да стоя далеч от теб, защото си бил неустоим за жените.

– И кой ти каза това?

– Този... синът на олигарха.

– Тики?

– Да. Но, не ми каза, дали си имаш приятелка?

Вези се стресна от питането, защото той обичаше първи да задава въпроси, но явно тя беше по-добра от него.

– Тики, преувеличава – отвърна й той. Взе готовия коктейл от плота и вдигна чашата нагоре. – Аз, винаги имам много приятели. Наздраве!

– Наздраве! – отвърна младата жена и отпи малка глътка, преглътна я и нежно облиза устни.

Това облизване с език Каролина научи, тази пролет от посещенията си в най-модните кафенета в Париж. Парижките момичета, когато искаха да свалят някой мъж – първо се ориентираха дали е сам, после нежно го поглеждаха с топъл поглед в очите и облизваха бавно устните си. Ефект имаше.

Младежът погледна навлажнените й сочни и красиво оформени устни.

„Колко са сладки и прелестни... великолепни са! Дали и долните й са такива... искам ги... искам да я целувам навсякъде” – се замечта наум той.

Еротичното мъжко въображение на Вези веднага му подсказа, че каквито са по форма устните на лицето на тази млада жена, такива биха били и долу на сладкото й място.

Двамата се заслушаха в разнасящия се на палубата попфолк ритъм.

– Кара, хайде да танцуваме? – предложи синът на собственика на яхтата.

Тя се съгласи и стана от стола. Той й помогна като я хвана за ръката. Заедно се насочиха към танцуващите мъже и жени на палубата.

***