Домът бе необитаем от известно време, но толкова много живот бе оставен в него - пропит във всеки предмет, във всяка мебел... дори въздухът все още прежужаваше като картинна сянка на отминали движения. Освен насъбралия се прах всичко беше постарому... макар и непочистен той бе все така топъл, красив и уютен. Като сърце! - пулсираше, изпомпваше, поддържаше форма - безкръвно работеше, но знаеше, че трябва да остане живец в него за голямото завръщане, което предстоеше... липсваше ключът, бе изчезнала и ключалката, но от тях май вече нямаше необходимост - не е влизане с взлом ако се прибираш вкъщи!