lubara (Любомир Николов)
204 782
21 сент. 2012 г., 14:55

Достойнство, от левче до петстотин евро 

  Проза » Рассказы
1112 0 7
1 мин за четене

                  Беше вторник, тъкмо затварях книжарницата. Срещу мен един мъж ми поиска осемдесет стотинки. Разказа ми набързо как се бил заключил вкъщи, трябвало да си отиде в близкото село за резервните ключове. Гледам го, един оръфан, с мръсни маратонки и бозаво дънково яке. Липсваха му няколко предни зъба.

               - Нали сме комшии, живея в съседния блок. Жена ми преди няколко години почина- намеси и личната си трагедия той.

               - Защо не поискаш от съседите. Днес никой не влезе в магазина- му отвърнах аз.

               - Още не са се върнали от работа, ще изпусна последния рейс. – Май нещо послъгваше, така ми се стори.

                Първо му отказах. После си викам, може да е в безизходица, да бъдем човечни. И му дадох един лев.

                 - Утре ще ти го върна, ако искаш, вземи личната ми карта.

                 - Не ми трябва документа ти, свърши си работата - отговорих му, а той веднага се затича насреща на приказка с един негов познат, който си палеше свещ пред храма.

                  На другата сутрин си купувах вестник, гледам го хортува си нещо с продавачката.

                - Какво става, комшу- го закачих.

                - А, тъкмо при теб съм тръгнал, след малко ще дойда.

                  Няма го вече трети ден. Може пък да се е заключил на село и да няма пари да си дойде в града, за да ми върне дълга си.

                  Достойнството вече не струва и левче.   

 

                  Вчера жена на моята възраст дойде в книжарницата, интересуваше се от една работа в чужбина, която предлагам. В завод на поточна линия. Била с висше образование, от няколко години се чуди как да свърже двата края. Били я съкратили и толкова време, на никъде. Веднага попита за заплащането.

                   - Две и половина евро на час- отговорих аз.

                  - Ха, за петстотин евро да блъскам цял месец някъде на майната си. По-добре да си дам апартамента под наем и да отида на село. Там все няма да остана гладна. Ама ми е рано да ставам селянка все още.

                   Гледам я, една опърпана, некрасива, ама с големи претенции.

                   И с достойнство, струващо повече от петстотин евро.

 

              21.09.2012                                         Любомир Николов

© Любомир Николов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ние много често се оплакваме, мрънкаме, гледаме на другия в паницата. А не поглеждаме себе си. При мен са идвали млади хора-на 20-22 години. Без никакво образование, без никакъв професионален стаж. И веднага реагират - егати мизерното заплащане. Но зад гърба си навярно имат мама, татко, че и дядко! Темата е обширна, затова спирам.
    Викторе, радвам се, че се обади!
  • И аз си нямам работа та коментирам по морални въпроси. Нали си знам че е беля Радвам се че сте прочел "Емигрант" Прав сте, че предства си нямам как се чувстват Българите в България. Ще отида да попрочета и други ваши разкази. Поздрав!
  • Викторе, заплатата е около 500 евро. Нещо не ми стана ясно от въпросите, които задавате. А що се отнася много ли е, малко ли, това е работа без някаква квалификация. За такава работа в България колко пари дават на час, да попитам. И друго, някога работили ли сте за без пари?
    А за цитата от Библията. Ако наистина разказвачът осъди тази кандидатка за работа, тогава какъв цитат ще използвате?
    Позицията си съм изложил и в коментарите, освен в разказаното.
    Що се отнася за моралните въпроси, макар, че тук за морал не става дума. Съвсем не съм съгласен. Само за починал важи или добро, или нищо. За морала, най-малкото!
  • Тука се поставя морална дилема.
    Аз бих казал така. Достойнството на разказвача, явно е оценено в този разказ, на сумата от комисионната за предлагане на работа в чужбина, за 500 евро. Не знам колко му е комисионната и дали има такава. Мисля си, че ако няма комисионна то този човек или е много беден и би си продал труда в чужбина за такава очевидно несправедлива сума или търси много мизерни и изпаднали хора. Баба ми казваше: "За лудо работи, за лудо не стой" Бих работил без пари, но не бих работил за 500 евро. Разбирате ли, че ако аз се съглася да работя за 500 евро то на следващия след мене кръволоците ще му предложат 400. Не е морално да се стимулират кръволоци и да се ползуваш от мизерията на хората. Честно казано просто ми се струва че разказвача не е премислил своята морална позиция в разказа. По скоро ми се струва, че е случай на недомислия от колкото лошо намерение. А и още. В библията е казано "не съдете за да не бъдете съдени" Не го приемайте за обида или оценка. Просто съвет. По моралните въпроси или добро или нищо е най добрата политика.
  • Спомням си за един разказ на Н.Хайтов- "Гола съвест". Там на главния герой му казват: "- Ти, сиромахът, дето се опасваш с половин пояс, искаш съвестта ти да е чиста. Най-скъпото да имаш на света."
    Та така и за честта, си мисля. На гол тумбак, чифте пищови!
    Поздрави, Таня!
  • То, за едната чест живеем!
    Разбрах те, Любо!
  • Дааа, нещо май не сте разбрали, явно за вас безплатното се равнява на някоя определена сума, интересно ми е каква?
Предложения
: ??:??