Довиждане

         Защо ми трябваше да се влюбвам в теб? В онова невинно момиче с кристали в очите. Ще ти прозвуча лигаво, ако те нарека пеперуда. Но за мен ти бе такава! Намирах в погледа ти нещо откровено, нещо, което ме отдалечаваше от ежедневната злоба на хората. Искрено и неопетнено желание стискаше момчешкото ми сърце – да мога да докосна румените ти бузи с длан, да ти се усмихна, да усетя аромата ти, да те прегърна.
         Знаеш ли, че Любовта е двигателят на този живот? Това много хубаво усещане диша в гърдите ни и ни преизпълва със сила, вяра и позитивизъм. Веднъж забие ли жилото си в сърцето ти, си отровена с мисли, копнежи и спомени.
         Моя изгубена мечта, времето плесна с криле и отне чистота ти. Превърна моето момиче в човек, който ми е толкова отчужден и студен. Тази граблива птица разкъса с остри нокти нашето щастливо минало.
         Моя последна мисъл, погребах толкова близки, погребах толкова приятели, изгубих свойството да чувствам. Удавен в мъка и тъпа болка, се самоизяждах, мислейки за твоята копринена кожа на фона на ефирния залез. Изпитвах агония, породена от несъвместимостта между реалност и мои копнежи.
         Целунах мръсния под на провала. Другарувах с дяволи, завзели онова хубаво време, в което бяхме просто момче и момиче.
         Мой последен епизод, заравям те във вкочанената земна твърд. Звукът от съприкосновението между хладната пръст и твоето тяло е символично начало на новия ми живот.
         Това не е погребение...
         Няма хора...
         Просто те давам на Бог...