3 янв. 2009 г., 16:21
Драконовият пламък (първа част)
2 мин за четене
Драконовият пламък
Първа част
В едно малко градче, на име Гардения, живееха мъж и жена, които много искаха да си имат дете. Мъжът (Джим) беше пожарникар, а жената (Емили) работеше в магазин за цветя... Един ден преди Коледа, в магазина на Емили избухна пожар... Джим повика и другите пожарникари, за да му помогнат за потушаването на пожара... Той се престраши и влезе в магазина. Там пред себе си Джим видя едно малко бебе... Около него имаше пламъци, но то като че ли ги владееше. Той го взе и излезе навън. Емили много се учуди, но се съгласи с мъжа си и двамата приеха момиченцето като свое дете. Кръстиха я Стела.
Момиченцето беше много красиво, добро и умно. Стела растеше в лукс за нея, но не и за съседката и. За момичето отсреща (Луси), Стела беше натрапница. Естествено Луси беше много богата и имаше много повече неща от съседката си, но все пак тя искаше още.
Когато Стела стана на 16, тя помоли родителите си да смени училището си. Те се учудиха, че наистина иска това и я попитаха дали е сигурна в решението си. Тя кимна в знак на съгласие. Джим й каза, че й е купил един голям подарък. Стела се изненада и започна да тича към вратата с мисълта, че й е купил мотор или кола. Като излезе пред вратата, тя видя едно колело... Разочарова се, но все пак обичаше свойте родители. Взе колелото и отиде в парка на Гардения със своя домашен любимец – зайчето й Кико. Изведнъж тя видя едно момиче да стои пред нея.
- Здравей! Как се казваш? – попита я то.
- Аз... Аз... – заекваше Стела.
- Аз съм Блум. А ти? – прекъсна я момичето.
- Стела. – измърмори тя притеснена, защото до сега беше общувала само с родителите си, зайчето си и Луси.
- Спокойно, няма да те нараня – отговори Блум. – От кое училище си? Не съм те виждала в „Хоглортс” – продължи тя.
- Не. Аз съм от „Монстърнс”, но скоро ще се местя...
- О! Ако искаш, помоли родителите си да дойдеш в моето училище! Аз ще ти го покажа.
- Много ще се радвам! Благодаря! Ако искаш ела у нас, може да си поговорим...
- Разбра се! Благодаря! О, а кой е това?
- Това е моето зайче Кико!
- Много е сладко!
След дългата разходка в парка Стела заведе Блум у дома й и помоли още веднъж родителите си да смени училището си и да иде в „Хоглортс”. Родителите й се съгласиха и я пуснаха да отиде със Блум. „Хоглортс” изглеждаше така: училището беше красиво... На първия етаж бяха класните стаи, на втория – стаите на момичетата, а на третия – стаите на момчетата. Във всяка стая имаше два етажа. На първия етаж има по пет легла, а на втория има две огледала и пет бюра. Имаше също така и двор. Беше много голям. В училището се учеха и магии и всеки ученик трябваше да разбере магията си. В стаята на двете приятелки пишеше: Блум, Стела, Флора, Муза и Техна. След като момичетата се запознаха, Муза предложи на другите да се разходят из училището.
Първа част
В едно малко градче, на име Гардения, живееха мъж и жена, които много искаха да си имат дете. Мъжът (Джим) беше пожарникар, а жената (Емили) работеше в магазин за цветя... Един ден преди Коледа, в магазина на Емили избухна пожар... Джим повика и другите пожарникари, за да му помогнат за потушаването на пожара... Той се престраши и влезе в магазина. Там пред себе си Джим видя едно малко бебе... Около него имаше пламъци, но то като че ли ги владееше. Той го взе и излезе навън. Емили много се учуди, но се съгласи с мъжа си и двамата приеха момиченцето като свое дете. Кръстиха я Стела.
Момиченцето беше много красиво, добро и умно. Стела растеше в лукс за нея, но не и за съседката и. За момичето отсреща (Луси), Стела беше натрапница. Естествено Луси беше много богата и имаше много повече неща от съседката си, но все пак тя искаше още.
Когато Стела стана на 16, тя помоли родителите си да смени училището си. Те се учудиха, че наистина иска това и я попитаха дали е сигурна в решението си. Тя кимна в знак на съгласие. Джим й каза, че й е купил един голям подарък. Стела се изненада и започна да тича към вратата с мисълта, че й е купил мотор или кола. Като излезе пред вратата, тя видя едно колело... Разочарова се, но все пак обичаше свойте родители. Взе колелото и отиде в парка на Гардения със своя домашен любимец – зайчето й Кико. Изведнъж тя видя едно момиче да стои пред нея.
- Здравей! Как се казваш? – попита я то.
- Аз... Аз... – заекваше Стела.
- Аз съм Блум. А ти? – прекъсна я момичето.
- Стела. – измърмори тя притеснена, защото до сега беше общувала само с родителите си, зайчето си и Луси.
- Спокойно, няма да те нараня – отговори Блум. – От кое училище си? Не съм те виждала в „Хоглортс” – продължи тя.
- Не. Аз съм от „Монстърнс”, но скоро ще се местя...
- О! Ако искаш, помоли родителите си да дойдеш в моето училище! Аз ще ти го покажа.
- Много ще се радвам! Благодаря! Ако искаш ела у нас, може да си поговорим...
- Разбра се! Благодаря! О, а кой е това?
- Това е моето зайче Кико!
- Много е сладко!
След дългата разходка в парка Стела заведе Блум у дома й и помоли още веднъж родителите си да смени училището си и да иде в „Хоглортс”. Родителите й се съгласиха и я пуснаха да отиде със Блум. „Хоглортс” изглеждаше така: училището беше красиво... На първия етаж бяха класните стаи, на втория – стаите на момичетата, а на третия – стаите на момчетата. Във всяка стая имаше два етажа. На първия етаж има по пет легла, а на втория има две огледала и пет бюра. Имаше също така и двор. Беше много голям. В училището се учеха и магии и всеки ученик трябваше да разбере магията си. В стаята на двете приятелки пишеше: Блум, Стела, Флора, Муза и Техна. След като момичетата се запознаха, Муза предложи на другите да се разходят из училището.
© Ивон Димитрова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
ОООООО, това трябва да е нещо като вълшебна приказка!!! Аз обичам приказки!!! Пусни едно съобщение на личната поща, като публикуваш втора част. Искам да я прочета.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
