Дрога

                                                                    ДРОГА

  Октомври. Заредиха се дъждовни дни. Вятърът събличаше дърветата и покриваше земята с посърнала, мокра шума. Влагата се просмука във всичко, въздухът натежа, усещаше се мирисът на зима.

  През целия ден дъждът не спря. Още в седем вечерта, улиците обезлюдяха. Пепо обходи с поглед градинката зад театъра - сергиите бяха прибрани.

 - Скапано време - зачуди се накъде да тръгне.

Видя жена, която тича по алеята. Нахлузи качулката и забърза. Беше на десетина метра от нея - с периферното си зрение видя примигване на фарове. Жената махна и сви чадъра си.

 - Мамка му! - сви злобно устни и свърна по друга алея.

Вече беше на много, или по-точно - колкото пари имаше, всичко издрусваше. Опита да се сети за някой, от когото да вземе заем - дължеше пари на всичките си познати. А приятели, отдавна нямаше - изчезнаха, заедно със семейството му... след последната безуспешна терапия. Обърнаха му гръб, но не му пукаше - мразеше ги. Сети се, че тази нощ няма къде да спи, но това не беше безпокойство, по-скоро досадна мисъл, която напомни за себе си. Тръгна по главната. Сърцето зачести ударите, започна да се облива в пот, трепереше - дойде и болката... Ускори крачка, дори не се опитваше да избегне локвите - страхът, че не може да си осигури дозата, го хвърли в паника.

Влезе в компютърна зала, още щом го видя, собственикът го изтика грубо:

 - Чупката, ако пак припариш, ще ти натроша кокалите! Вън, долен наркоман! - изпсува злобно и тръшна вратата след него.

Огледа се безпомощно - линейка с пусната сирена подмина светофара и наби спирачки до близката кооперация. Лекарят изскочи и хукна по стълбите. Пепо моментално включи какво да направи - стегна се, за да прикрие треперенето. Заобиколи от страната на шофьора и почука на стъклото.

Беше мъж около петдесетте, погледна над очилата и свали малко прозореца.

 - А бе, извинявай, не съм от тук и май се обърках. Как да стигна до гарата?

 - Ще продължиш по главната, след втория светофар си на площада. Тръгваш надолу и след 300-400 метра си...

 - Как, как?

Шофьорът запали цигара, вдигна стъклото и отвори вратата. Още не беше стъпил на земята, когато Пепо стовари юмрук в лицето му. Пребърка го - нищо. Видя закаченото яке в колата, но и приближаващата патрулка в отсрещното платно. Грабна якето, приведе се, мина зад линейката и хукна. Измъкна се без проблем, извади от вътрешния джоб портфейл  документи, квитанции и две банкноти по 20 лева.

Взе такси -  кризата вече яко го тресеше.

 - Спри тук - бяха в циганската махла.

Изскочи от колата и потъна в лабиринта от улички. Свирна пронизително и похлопа на прозореца - пердето леко се вдигна. Вратата изскърца и се показа сънена циганка - ослуша се, огледа се и кимна:

 - Влизай

Пепо наведе глава и се мушна в спарения, смърдящ коридор. Едва тогава лампата светна. Погледна го като познавач:

 - Бая си закъсал, колко?

 - За всичките - извади смачканите банкноти от джоба си. – Имаш ли спринцовка?

 - Два лева.

 - Давай!

 - Излез и чакай навън...

 - Не може ли тука? - Пепо вече не издържаше.

 - Вече не може.

 - От една година съм ти клиент, поне да го забъркам...

 - Айде, айде и по-бързо - отметна мръсната завеса и го натика в кухнята.

След няколко минути надникна:

 - Машшала, нали ти казах, че тука не може!

 - Чакай, чакай малко, ето, готов съм - едва намери вена, чудеше се как все още успява.

 - Това е последно, да знаеш.

Пепо извади иглата, облегна глава на стената и притвори очи - топло прималяване, цветовете се запреливаха, сърцето забави ритъм, кръвта лениво разнесе хероина, болката изчезна... Глупава усмивка разтегли устните му, избели очи и се свлече. Някъде далеч, като от друг свят, чу гласове, вайкания, заплахи... Последва раздрусване, шамари, ритници... В този момент нищо нямаше значение - само усещането, прегръдката на дрогата...

                                                                          ***

  Циганката дишаше тежко и го придържаше. Мъжът й го държеше през кръста и влачеше - задъхан псуваше през зъби:

 - Тежи, боклукът му с боклук. Сто пъти ти казах да не месиш дрогата! Ами, ако пукне? Жива ща одера, ако надушат нещо ченгетата - преди две седмици излязох от пандиза...

Стигнаха дерето - бездомни песове залаяха. Пуснаха Пепо на земята. Циганинът се загледа в краката му - изхлузи маратонките и го ритна. Тялото се затъркаля към ниското, сред изпражнения, боклуци и кал. Дъждът шибаше неумолимо, а вятърът виеше в смълчаната нощ. Със сетни сили Пепо се обърна по гръб и погледна небето - беше като бездна. Прииска му се да види поне една звезда... Последното, което видя в този си живот, бяха изцъклените, озверели очи на наобиколилата го глутница от кучета...