12 сент. 2008 г., 08:36

Другата

922 0 0
1 мин за четене

Аз чакам, а теб пак те няма. Дали отново си с нея или просто бродиш по улиците? Аз стоя със снимката в ръцете си и виждам сълзите как леко се спускат по нея. Докосвам я с ръка, с надеждата да усетя топлината ти, но това е само една снимка. Теб отново те няма. Дали си с нея, а аз - сама в тъмнината? Поглеждам луната и си мисля дали в момента не я гледате и вие заедно, прегърнати. Дали тя е до теб, дали те усеща до себе си? Единственото нещо, което е с мен в този момент, е самотата, която обгращта ме цялата, която ме задушава и не ми дава да дишам. Нима тя е по-добра от мен, нима тя е това, което искаш? Ако е така, моля те, само ми кажи, аз ще си отида. Ще те гледам отдалече, ще ме боли, но ще се радвам, че най-накрая намери щастието. Но ако не е така, моля те, върни се при мен, не позволявай на сърцето ми да страда. И без това вече почти нищо не чувства заради болката, която не излиза от него. Пощади го поне ти. Позволи му веднаж и то да се почувства обичано и щастливо, защото и без това нищо друго не му остана, освен болката и сълзите...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...