Аз чакам, а теб пак те няма. Дали отново си с нея или просто бродиш по улиците? Аз стоя със снимката в ръцете си и виждам сълзите как леко се спускат по нея. Докосвам я с ръка, с надеждата да усетя топлината ти, но това е само една снимка. Теб отново те няма. Дали си с нея, а аз - сама в тъмнината? Поглеждам луната и си мисля дали в момента не я гледате и вие заедно, прегърнати. Дали тя е до теб, дали те усеща до себе си? Единственото нещо, което е с мен в този момент, е самотата, която обгращта ме цялата, която ме задушава и не ми дава да дишам. Нима тя е по-добра от мен, нима тя е това, което искаш? Ако е така, моля те, само ми кажи, аз ще си отида. Ще те гледам отдалече, ще ме боли, но ще се радвам, че най-накрая намери щастието. Но ако не е така, моля те, върни се при мен, не позволявай на сърцето ми да страда. И без това вече почти нищо не чувства заради болката, която не излиза от него. Пощади го поне ти. Позволи му веднаж и то да се почувства обичано и щастливо, защото и без това нищо друго не му остана, освен болката и сълзите...