24 сент. 2013 г., 22:37

Другата (Аз!) 

  Проза » Другие
1192 0 7
1 мин за четене

 Виждам ги отдалеч! Него го познавам от километри, а щом я държи за ръка значи това е ТЯ! Хм, не е лоша! Дълга боядисана коса, що годе добро телосложение. Даа, той винаги си е падал по по-едри задници - да има какво да хване. Като се приближават виждам, че има най-ярките зелени очи, които някога съм виждала. Хипнотизиращи! С тях ли го е омаяла?!
 - Хей, здрасти! Запознайте се - това е Елена - казва той.
  Хм...
  ,,Приятно ми е - кучката, с която спи приятеля ти, когато си идва в града. Другата! Онази, която събужда в 3 сутринта, за да правят секс във входа. А ти си мислиш, че спи кротко у тях. Да, ама не! Ама, чакай защо да съм кучка? Така би ме нарекла ти. Той ме прави щастлива. Е, както и теб ама... Всъщност дали ти го чакаш кротко. Дали не си пишеш с някой още от декември?  Виж сега, миличка, аз имам нужда от него. Писнало ми е от мъже. Спокойно, няма да ти го взема. Просто понякога си открадвам по някой друг прекрасен, див момент с него. Ама през повечето време си е твой - не можеш да се оплачеш. Честно да си призная дори се чувствам леко специална. Онази малка, тайна мръсница която му доставя удоволствие.
  Запознахме се преди две години. Пак бях намразила мъжете. Тогава се появи той. Имахме 10 месечна чисто... физическа връзка. Не ходехме, а просто така приятели с привилегии. После се появи ти и всичко приключи за година... Не ме разбирай погрешно, не те обвинявам... Радвах ви се... Но щом идва и при мен, явно не всичко е толкова блестящо като по снимките ви. Не искам връзка, само него, понякога - моето лекарство. В тези моменти времето спира, всичко изчезва оставаме само ние... Няма ги проблемите - няма нищо друго освен нас. Мога да плача на рамото му, без да ме пита какво ми има, без да коментира... После пушим по цигара и продължаваме. Дано ме разбираш, но надали. Сигурно по-скоро ще ме намразиш. Не ми пука. Обичам моментите с него. Дава ми това, от което имам нужда. Доволна съм... " - мислех си.
   -Приятно ми е Маргарита! Как сте? - казах обаче на глас с фалшива усмивка!

 

© Аз Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хайде и един коментар от мъж. Не забравайте и двете, че това между вас не е играчка а човешко същество от плът и кръв.
    Лирическата говори най-вече за това, което получава и как то и е достатъчно. И докато това същото е достатъчно и на опозицията то имаме идеална картинка.
    Жената дава. Дава любов, дава живот, дава прошка дава комфорт. И не може да избяга от своята същност. Лирическата тук просто расъждава като мъж. "Какво ми дава тази връзка? Достатъчно ми е това което ми дава." Ееех еманципация! Съмнявам се че лирическата е напълно честна със себе си. Тази точно връзка отнема и на тримата удоволствието да дадат. И жената не може да е напълно задоволена в тази ситуация.
    Поздрави за силния текст!
  • Е, да, де
  • Благодаря на всички! Жани не мисля, че е тъжно. Все пак няма значение кое и как те прави щастлив важното е да си такъв! (Е в рамките на законното де :D )
  • Типично по дяволски
    Накефих се на този текст ( но е малко тъжно )
  • Без маска и грим! Нещата от живота! Харесах!
  • Силен текст. Поздрав!
Предложения
: ??:??