Духчето Гъделичко имаше странен характер и черно чувство за хумор, но не беше лошо по природа, поне така смяташе майка му, а майките ги разбират тези работи. Мнозина бяха на друго мнение, но може би защото бяха ставали обект на шегите му, които понякога бяха доста гаднички, меко казано.

  Гъделичко обичаше да се появява във важни моменти от живота на хората. Той имаше неоспорим талант да открива такива моменти и да ги манипулира по свое усмотрение. Преди години бизнесмен ухажваше красавица по време на обяд в скъп френски ресторант. Първоначално бизнесменът остана с впечатление, че дамата, освен че е поразително красива, е и извънредно умна, което го зарадва много, при все че високото му социално положение го бе направило доста придирчив по отношение на противоположния пол. Когато бизнесменът започна ù пуска тънки, духовити комплименти в очакване да започне еротична вербална игра, дамата замига на парцали като последната тъпачка и замлъкна. А бизнесменът много мразеше префърцунени фръцли и набързо си измисли важна делова среща, за да разкара „смонтанячката”. Жалко, защото двамата бяха лика–прилика и несъмнено щяха да изградят сериозна връзка, ако Гъделичко не се бе настанил незабелязано върху миглите на красавицата и не бе започнал да ги потърква лекичко с малките си, невидими, гъделичкащи крачета.

  Преди време, докато пластичен хирург правеше разрез с цел да постави гръдни импланти на клиентката си, за да изглежда тя още по–дойна на вид, Гъделичко се мушна под мишницата на гореспоменатия хирург и започна да действа. Хирургът се усмихна, но стисна зъби и разрезът стана перфектен за разочарование на Гъделичко, който очакваше да последва същинска касапница. Гъделичко не вярваше на очите си. Гъделомерът му показваше 98%, което означаваше, че хирургът трябваше да се гърчи от гъдел. Но не би. Онзи беше показал железни нерви. Оттогава Гъделичко уважаваше лекарите и се въздържаше да ги тормози.

  Веднъж Гъделичко придружи мъж, кандидатстващ за работа, до стаята за интервюта. Мъжът беше безработен от дълго време и тънеше в бедност, така че копнееше да го вземат на работа, което бе съвсем реална перспектива с оглед на факта, че имаше нужната квалификация за предлаганата свободна позиция. Интервюто започна добре, мъжът успя да демонстрира, че е компетентен и мотивиран. Само че изведнъж възникна проблем… Мъжът бе леко лабилен психически и преди интервюто от нерви го бе заболял стомах и му се бяха разтреперили ръцете. За да събере смелост, той бе ударил набързо две чаши водка. Алкохолът му бе подействал сравнително добре, само му се пригаждаше от време на време, може би защото не бе замезил. Тогава Гъделичко се настани върху небцето на мъжа и го потърка нежно с ръце.Интервюиращият смени първоначалното си мнение за кандидата, веднага щом пред бюрото му се появи локва повърнато с мирис на алкохол.

  И пак за отношенията мъже – жени. Гъделичко много обичаше да се намесва в тези отношения, въпреки строгата забрана от страна на по–голямата му сестра Гъделина, която се бе парила от несподелена духовна любов. Но Гъделичко не можа да се въздържи, когато разбра, че момче и момиче на тийнейджърска възраст са гаджета вече повече от година, а все още не са стигали до интимна близост, по вина на необяснимата свенливост на младежа. Когато бурята от хормони се разрази с пълна сила, правейки събличането на дрехите неминуемо, стана ясна причината за свенливостта на младежа – мъжкото му достойнство бе с размери, доста по–малки от средностатистическите, дори и в заинтересовано състояние. Девойката нямаше нищо против малките пишки, още повече когато принадлежат на любим човек, и имаше намерение да запази хладнокръвие. Само че не успя, защото Гъделичко я погъделичка по нежното, гъделикоподатливо стъпало. Девойката прихна да се смее, а на младежа му падна и самочувствие и всичко, и в крайна сметка връзката между двамата се разкапа. Гъделичко тогава се почувства гузен, но си каза, че може пък случилото се да е за добро.

  Гъделичко избягваше да има вземане–даване с политици, защото дядо му Гъдьо му бе заръчал да страни от тях, но понякога се поддаваше на изкушението. Пробвал бе да гъделичка някакви депутати, но резултат – никакъв, явно бяха дебелокожи като хипопотами и нищо не можеше да им въздейства. Направо получи комплекс за малоценност. После се ядоса, амбицира се и реши да се докаже, прилагайки нова тактика. Избра си за обект премиер, който се чудеше дали да подаде оставка или не. Стрелката на гъделомера се бе закотвила на нула и Гъделичко знаеше, че гъделичкане по тялото няма да доведе до резултат, затова погъделичка самочувствието на премиера и… не щеш ли, чудо – вследствие на това действие, за добро или зло, премиерът взе твърдо решение да не подава оставка.Такива ми ти работи с Гъделичко.