- Хайде гълъбчета , стига сте спали! Ставайте, времето не чака! - Ани бодро подкани спящите.
Том и Ели се размърдаха. Бръмбарите бяха изчезнали, всичко беше се успокоило, но двамата се втрещиха при вида на Ани – тя беше седнала в някакво кресло, а зад гърба и се чуваше равномерно жужене. Шарик подскачаше наоколо и явно очакваше заповеди.
- Събудихте ли се вече ... ? Изпращам ви директно при Джей и Боб – грабвайте ги и възможно най – бързо и отивайте в имението, при баща ми ... Ще имате достатъчно време да им разкажете за тукашната щуротия ... аз ще долетя сама.
После тя се наведе към основата на креслото и взе оттам няколко пера – ‘ Това ще ви послужи ... ще видите за какво ..’ ... Тя разпери крила в тясното пространство, размаха ги леко и ...
- Готови сме ... изчезваме ... Шарик ... !
Двамата изчезнаха, а Ани уверено размаха крила и излетя нагоре под нощните светлини на града ...
..........
Джей ... Седнахме на по чашка в един оживен бар и Боб започна да ми разправя тайни истории от к ...