Nov 11, 2021, 11:24 PM  

 Дупчести истории 7 Психолози 

  Prose » Narratives, Fantasy and fiction
312 0 2
Multi-part work « to contents
8 мин reading

       - Хайде гълъбчета , стига сте спали! Ставайте, времето не чака! - Ани бодро подкани спящите.

 

      Том и Ели се размърдаха. Бръмбарите бяха изчезнали, всичко беше се успокоило, но двамата се втрещиха при вида на Ани – тя беше седнала в някакво кресло, а зад гърба и се чуваше равномерно жужене. Шарик подскачаше наоколо и явно очакваше заповеди.

 

      - Събудихте ли се вече ... ? Изпращам ви директно при Джей и Боб – грабвайте ги и възможно най – бързо и отивайте в имението, при баща ми ... Ще имате достатъчно време да им разкажете за тукашната щуротия ... аз ще долетя сама.

 

      После тя се наведе към основата на креслото и взе оттам няколко пера – ‘ Това ще ви послужи ... ще видите за какво ..’ ... Тя разпери крила в тясното пространство, размаха ги леко и ...

 

      - Готови сме ... изчезваме ... Шарик ... !

 

      Двамата изчезнаха, а Ани уверено размаха крила и излетя нагоре под нощните светлини на града ...                 

..........

 

      Джей ... Седнахме на по чашка в един оживен бар и Боб започна да ми разправя тайни истории от кухнята на фирмата ...

 

      Времето напредваше, работният ден беше свършил и Лу се присъедини към тях.

 

      - Не можах да събера много информация ... но все пак намерихме записите на една камера, където Ани и някакъв непознат бяха влезли в залата за хранене, поразходиха се до другите зали, а накрая една непозната жена се присъедини към тях и ... охраната ги подгони. Успяха да избягат и вероятно са се залутали нейде в тунелите. Другото, което се случи беше доста необяснимо, колегата засече някакво нискочестотно излъчване от което ти се обръща стомаха и се появяваше желанието да бягаш нанякъде. ... Ха – я погледнете на телевизора...

 

      По новините показваха кадри от улицата, където невъобразимият ентусиазъм на тълпата беше стихнал, заменен от униние и ... на екрана се виждаха раздразнени хора, бяха свили унило плакатите си и се разотиваха ...

 

      - Колегата ми също каза, че в социалните мрежи се появила някаква лъжлива новина за огромно неидентифицирано тяло приближаващо Земята ... Какво им става на тези хора .. ? Не стига с тези дупки отдолу, сега пък щяло да има и изненади отгоре ... А за Ани – разгледах плановете на подземния лабиринт – струва ми се, че даже строителите не могат да се оправят там ... Важното е, че Ани изглеждаше добре ... даже перфектно ... Вярвам в нея . Наредих на нощната смяна на охраната да ми се обавят веднага, ако я забележат ... Малко посумтяха и се оправдаваха, че не навсякъде са монтирани камери, а и с тези откачалки от ‘Свидетелите..’ постоянно получавали сигнали, че скачали във вентилационните кули на лабиринта и било пълна какафония. Имам тук на таблета схемата на подземието ... това са аварийните асансьори към повърхността, а това ...

 

      Лу не завърши, защото вниманието на всички беше привлечено от странна двойка, мъж и жена, с доста изцапани дрехи. Мъжът държеше в ръка няколко пера, а от страни подскачаше ...

 

      - Шарик ! - развика се Джей – Най после ! ... Кого ми водиш .. къде е Ани .. ?

 

      - Том се казвам, а това е Ели – приближи се мъжът и протегна ръка. Изпраща ни Ани и каза ...

 

........

      Компанията се метна в една кола и с възможно най – голямата скорост се понесе към имението. Движението беше отвратително, хиляди коли се насочваха извън града, а по улиците се виждаха тълпи от хора, стараещи се да напуснат това място. Всички бяха обхванати от някаква нервна възбуденост и необяснимото желание да избягат от някаква невидима опасност...

 

      Том и Ели започнаха да разказват перипетиите си в лабиринта, Джей и Лу слушаха внимателно, а Боб беше седнал зад кормилото и тихичко псуваше ядно всичките глупаци, седнали зад воланите на колите си ... По едно време Том се ядоса и се развика, че Боб не става за шофьор и че само се вре в задръстванията ... накрая те си размениха местата и Том като стар таксиметърджия караше колата през невероятни улички и запустели сгради.

 

      Когато вече бяха излезли извън града в колата се възцари мълчание. Положението беше невероятно сложно и непредсказуемо. Главата на Джей щеше да се пръсне от мислене – разполагайки с малки късчета информация за огромния пъзел той професионално се стараеше на ги подреди, систематизира , надгради, екстраполира ... после мисълта му се връщаше и се опитваше да разбере нюансите и логиката на всеки градивен елемент от картинката – на тълпата, на тези откачалки в подземието, на строителите на лабиринта, на градската управа, на милиардера ,финансирал това безумие ... на глутницата на бръмбарите, на хм ... хм .. това явно беше парче от теорията на Конспирацията – на този масово насаждано чувство за бягство от града ... Той се обърна към Боб и го видя в една от характерните му пози – затворил очи и подпрял главата си с ръка ..

 

      - Колега ...

 

      - Мисля .. Джей ... ‘колега’ ... Мисля, че мисля ... Мисля ... уфф , необозримо е, толкова невероятно е, че  ... че ... ако имах време бих написал трактат за Хаоса, но колкото и смахнато е, всичко това почива на елементарна логика ... всъщност какво да ти обяснявам – ти сам знаеш ..

 

      - Боб , аз също бих написал дисертация и няколко научни труда ... материал колкото искаш ... пациенти -  - само да се протегнеш и те са в ръцете ти ... Хм , докато ни учеха в университета ни занимаваха само с модерните ‘достижения’ на психологията ... за тукашния случай трябва да се заровим в митологията и старинните предсказания , да преровим теориите на Конспирацията и да търсим зърната във фантастиката ... Честно казано ще ми е много интересно да анализирам лумпенизацията на откачалките в подземието и да вникна във феномена на производството на адреналин в играта със смъртта ..

 

      - ... Синдромът на ...

 

      - Боб, нека се фокусираме върху сегашния период ... имаме бръмбари, които връщат времето ... имаме местонахождението им, което е ограничено ... имаме ... привнесена отвън психоза на всичко живо да напусне града ... имаме спомените на Ани и Ели за СЛЕД няколко часа ... имаме .. това не ми се вярва, може и да лъжлива новина  - приближаването на голямо НЛО към земята ... а всъщност - защо не – грамаден взрив , последван от лонголиерите -...

 

      - Хм , прав си, ще оставим научните трудове за по нататък ... Хайде господа на работа ..психолози , психиатри , психари  ... дай да понищим логиката на събитията ...

 

      - Да добавя и да изчистя текущата рисунка – имаме изкуствена язва на Земята, която не се е породила от естествения ход на еволюцията ...имаме големи аномалии в хода на времето, което е незабележимо за присъстващите, а отвън може да изглежда съвсем по друг начин ... има приложено средство за предварително разчистване на язвата от живи същества .. знам ли, хора, животни  ... имаме ... локална операция за изрязване на цирея ...

 

      - Опа, стой, ще продължа малко встрани – имаме само няколко часа, след което НЯМАМЕ нищо ... нищичко ... или ще имаме това, което СЕГА можем да измислим и направим ...  

 

      - Хм , ОК ... Джей , обявявам брейн сторм за двама ни - имаме три минути! ... Мисли преди да сме стигнали !!!! 

» next part...

© Пламен All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??