- ... Да си купя шампоан, че ми е свършил... Да помогна на Ко да си подреди стаята... - мърмореше под нос Но Щен Вълк и записваше с молив в тефтерчето си. - Да... - и така нататък.
- Здрасти, Но - поздрави го Черната Пантера Ра.
- Здрасти, Ра - отвърна вълкът и продължи да мърмори и да си записва на листчето.
- Но - подхвана пантерата. - Хайде да ми помогнеш, искам най-после да ми се получи онази рецепта.
- Хъм - изхъмка Но Щен Вълк и скептично погледна списъка си. - Много ми е натоварен графикът днес.
- Ще те черпя после една мелба с бекон - опита да го подкупи Ра.
- Хъм - замислено се почука с гумичката на писалото си по зъбите Вълк, а после, вече взел решение, продупчи листа с молива, погледна Ра през дупката и обяви: - Виж, имам дупка в графика...

Бонус сцени

- Какво си ти? - попита Ко Та Рак новодошлия.
- Кенгуру - отговори запитаният.
- А?! - възкликна котакът.
- Какво не разбираш?! - намръщи се на непознатия Но Щен Вълк. - Името си поне знаеш ли?
- Уиниматакафараснилтес - избълва кенгуруто.
- А?! - увисна ченето и на вълка.
...
- 1, 7, 4 и 3? - изреди Черната Пантера Ра своето предположение.
- Получаваш една крава - след кратка сверка с комбинацията си обяви Но Щен Вълк.
- Екстра - облиза се Ра. - Защото започвам да огладнявам.
...
- 7, 9, 1 и 5? - попита Ко Та Рак.
- Имаш две крави - отговори му Гар Ван, без дори да си погледне комбинацията.
- Хъм - сбърчи нос котакът. - Предпочитам да имам чаша мляко.

 

- Хъм - изхъмка Сянка и се направи, че не е дремал до момента, в който Шира тактично се изкашля. - Здрасти.
- Здрасти - каза учителят му и връчи на ученика си една дървена пръчица. - Нарисувай дзеня рисунка в пясъка.
- Хъм - отново изхъмка сянката и се размърда притеснено. - Аз не мога да рисувам особено добре.
- Спокойно - небрежно махна с лапа големият котарак. - За да практикуваш дзеня рисуване, не е нужно да умееш да рисуваш... Просто изчисти съзнанието си, визуализирай това, което искаш да нарисуваш и нека пръчицата остави в пясъка следа максимално близо до образа в съзнанието ти... Хайде, аз ще мина по-късно, за да видя как се справяш - и тръгна нанякъде с небрежна котешка стъпка.
Сянка въздъхна, коленичи на пясъка и започна да се настройва за предстоящото си занимание по дзеня рисуване в пясъка с клечка... няколко минути по-късно отвори очи и започна да се опитва да рисува, обаче... точно през подобието на рисунката му профучаха Мър Мър, Мър Мяу и Ко Те, които подхвърлиха само по едно забързано "Здрасти, Сянка", преди да отпрашат натам, за където се бяха забързали.
- Ох - отново въздъхна сянката и пак затвори очи, за да призове пустотата, обаче преди да успее да направи това, едно тъничко гласче го прекъсна:
- Ей, Сянка, виж, аз съм торнадо - и казвайки това Дра Кон Чо демонстрира какво горе-долу прави торнадото с пясъка, като завърши с едно: - Аре чао - и отлетя да торнадосва някъде другаде.
- Такааа... - отново потърси пустотата сянката и посегна към пръчицата, когато:
- Ааа, в пясъка ли си драскаш? - попита Ко Та Рак. - И аз мога така - и за демонстрация подраска малко върху това, което бе останало от "рисунката" на Сянка. - Е, хайде, оставям те да си играеш на спокойствие в пясъка - каза в заключение котакът и също демонстрира котешката стъпка.
- Хъм - за кой ли път изсумтя сянката и размърдвайки нос помисли: - "Тука има нещо гнило!"
...
Шира завари ученика си коленичил в пясъка и затворил очи да върти пръчицата между пръстите си, а пред него в пясъка беше... хъм... нарисувано нещо неописуемо.
- Хъм - замислено размърда мустаците си котаракът. - Какво точно си нарисувал?
- Това - кимна към произведението си Сянка. - Е дневникът ми за последния половин час... ето виждаш ли, тук минаха малките котарачета... а тук Чо се прави на природна стихия в мини вариант... тук пък Ко си поигра малко в пясъчника... а еей тук - сянката показа една странно начупена черта. - Реших, че има нещо гнило наоколо - и казвайки последното погледна "тактично" учителя си.

 

Черната Пантера Ра играеше на шах срещу Гар Ван, а Ко Та Рак  даваше не чак толкова успешни съвети отстрани, докато си сръбваше от млякото си с какао. Денят бе приятно топъл за края на ноември, обаче нещо в ясното синьо небе подсказваше, че нашите познайници се радват на един от последните топли дни в годината... Ра точно беше загубила поредната си партия шах, когато към тях се присъедини Но Щен Вълк, махна им и каза:
- Здравейте, приятели добри,
  да ви пропуснат вси беди!
За момент настана тишина, в която тримата се спогледаха учудено, а после зяпнаха вълка и се възцари пълно мълчание.
- А! Защо говоря аз така?!
  Да не е някаква шега?
... Възкликна Но Щен Вълк.
Ако предишното му изказване предизвика само учудване, то отзвукът от това вече граничеше със смайване.
- Защо наистина говориш така?! - успя най-после да си възвърне част от самообладанието Гар Ван.
- Нямам и най-малко понятие,
  дано не е проклятие!
... Сви рамене Вълк.
- Хъм - изсумтя Черната пантера. - До сега даже не бях чувала за такова нещо!
- Аз също - каза Ко Та Рак, а след кратък размисъл се ухили и попита приятеля си: - Но, тия рими предварително ли ги мислиш, или ти идват така на момента?
- Думите излизат си така,
  щом отворя аз уста.
... Омърлушено му отговори вълкът.
На този етап от разговора и Сянка също се присъедини към компанията, махна им за поздрав и се заслуша с интерес.
- Какво ли може да е? - чудеше се Гар Ван. - Само дано не е някой вирус!
- Ох, стана тя каквато стана,
  как можах да го прихвана?!
... Тюхкаше се Но Щен Вълк.
- Кхъ кхъ - изкашля се Черната Пантера Ра. - Сянка, ти няма ли да вземеш отношение?
- А моето отношение
  има ли значение?
... Отговори ù сянката и щом се чу, сам се плесна през устата.
- Това вече си е проблем,
  той говори като мен.
... Обади се Вълк.
- Олеле - хвана се за главата Ко Та Рак. - Поетите станаха двама.
-----
Бонус сцена

По някое време същата вечер, когато двамата останаха сами, се спогледаха и се ухилиха до уши:
- Хей, за нашата шега
  чУкни тук пет сега.
... Каза Но Щен Вълк и вдигна лапа.
- Нямаш никакъв проблем
  зЕми тез пет от мен.
... Веднага откликна Сянка и плесна по лапата на вълка.