И тук започна нещо, за което се наложи да се раз-три-паралеля в записките си, защото участниците си действаха едновременно, по своя си логика. Таксистът (да го кръстим най – после с името Т_аксист) и летящото ангелче (да я кръстим най – после с името А_нгелче) , бабата (бабата си е бабата) с кучака си (хм, определено е сложен образ, та текущо ще го допълвам, ам за сега ще е Д_жаф) ) и онези двамата нерваци (М_инус и П_люс) .
... Шурррр бам бум туп пльок ...
… и той вдигна ръце. Това не беше нещо, което да завиеш с отвретка или да посъветваш с чука. Внимателно разви джойстика, напъха го обратно ... и... капачето се самозатвори. Забеляза, че тя имаше доста нещастен вид, вследствие на падането, както и ръцете й бяха ледени. Отвори багажника на таксито и заизмъква бойната си готовност – ключове, въже за теглене, кабели за акумулатор, аптечка, триъгълник ... Грабна първо една гюдерия за бършене на прозорци с идеята да й удължи рокличката, но най – отдолу откри зимната си шуба. Еврика! Внимателно положи момичето върху шубата и след недълго суетене се зае да и удължава рокличката й с ... пера! И доста успешно я облече в дълга бяла рокля.
... Шурррр бам бум туп пльок ....
Тя вече изглеждаше на Коледен Ангел! Очарователна и възхитителна в своята безпомощност. Посуети се около нея, разтърка ръцете, ходилата и бузите й и почувства как животът в нея бавно се връщаше. Пръстите му напипваха лекия й пулс и в главата му започна да се сформира ... ( ай ся, ще ми кажете, че незнаете какво ще се завърти в главата на мъж с жена в ръцете ). Погледът му се приковаваше върху всяко нейно неволно потрепване и всяка извивка, докато накрая не осъзна, че от нея струи някаква слаба пулсираща светлина. В червено! Бавно разтвори шубата и откри, че светлината се процеждаше през блузката й ... Той импулсивно сложи ръцете си върху гърдите й ... ритъмът на светлинните пулсации се ускори, а той получи леко сърцебиене ... Сливането на двете тела продължи дълго, дълго, докато, очудващо, сърцето му се синхронизира с гърдите й и топлината от неговото тяло се преливаше в нея.
... Шурррр бам бум туп пльок ...
После .... после някакъв глупав негов рефлекс от управлението на дрона го накара да раздалечи гърдите й и да ги натисне надолу – абсолютно безсмислена комбинация, която на дронски език означаваше ‘Хайде’ . Ефектът беше мигновен – вместо да му отвърти един як шамар, носът й се разшава, поемайки с едри шепи миризмата на пакетчетата БигМакчета, дето се бяха струпали вече наоколо. Тя протегна ръка до най – близкия и го захапа ...
...
Междувременно, докато той ровеше в багажника на таксито се оказа, че пироните от вратите бяха паднали и бабата изскочи, пустосвайки необяснимата смрад вътре. Изскочи и плътно затвори вратата. Кучакът беше си беше удвоил размера и веднага се стрелна към източника на странните звуци. Двойката беше притихнала и най – накрая се бяха разделили уморени.
...
Бабата веднага се развихри, анатемосвайки нечестивия. Беше извадила от пазвата си някакво медалионче и го размахваше във всички посоки, ръкомахаше описвайки някакви си свои кабалистични знаци. От цялата си реч, най-честото беше
.... ‘ Знаех си, Светията го беше предрекъл !’ ... ‘... Дълбокото правителство сключи сделка с извънземните...’ ... Макдоналдс...’ ... ‘ ... Подземията на Свидетелите на Голямата Дупка ...’ .. ‘
....
... Тъй като бабата беше отваряла вратата, концентрацията на произведения водород и кислород беше силно намаляла – та – двамата пак се сборичкаха за да си попълнят запасите. Той беше отрицателен герой (М_инус) и се стремеше да произвежда водород, докато тя беше положителен герой (П_люс) и си падаше по кислорода. Сексът в случая осигуряваше каталитичната реакция за разлагане на водата, която вече беше в изобилие в наводненото такси. Тъй, като таксито не беше особено стабилно върху бетонната пръчка, таксистът Т ги овърза с въжето за теглене на коли и ги остави да си се кефят.
.....
Четете по-нататък, когато – БУМ - ( -.- , ---, .-.., .-), милиардерът .. , дълбокото правителство ...
Забележка:
© Пламен Все права защищены
Стихът ТИ е на гений, без съмнение,
възторзи давай, лаврови венци!
Стихът ми е: Аз помня туй чудесно мигновение,
в което ТИ пред мен се появи!