И тук започна нещо, за което се наложи да се раз-три-паралеля в записките си, защото участниците си действаха едновременно, по своя си логика. Таксистът (да го кръстим най – после с името Т_аксист) и летящото ангелче (да я кръстим най – после с името А_нгелче) , бабата (бабата си е бабата) с кучака си (хм, определено е сложен образ, та текущо ще го допълвам, ам за сега ще е Д_жаф) ) и онези двамата нерваци (М_инус и П_люс) .
... Шурррр бам бум туп пльок ...
… и той вдигна ръце. Това не беше нещо, което да завиеш с отвретка или да посъветваш с чука. Внимателно разви джойстика, напъха го обратно ... и... капачето се самозатвори. Забеляза, че тя имаше доста нещастен вид, вследствие на падането, както и ръцете й бяха ледени. Отвори багажника на таксито и заизмъква бойната си готовност – ключове, въже за теглене, кабели за акумулатор, аптечка, триъгълник ... Грабна първо една гюдерия за бършене на прозорци с идеята да й удължи рокличката, но най – отдолу откри зимната си шуба. Еврика! Внима ...