Дупки... дупки навсякъде. Пълни - с празнота, перспективни – в своята безперспективност. Дупки в бюджета, дупки по пътищата, дупки в тротоара, от „усвоени пари”  по европроект ... дупки по зъбите на един финансово скопен народ.       Да... добре дошли в „Страната на дупките”, или известна още като „България”.

    Макар и обществено нездравословни, тези наши родни дупки всъщност се оказват и изключително полезни в борбата с един от исторически персистиращите и до днес здравословни проблеми на човешкия род – “pruritus linguae”. Или казано на езика говорен в „Страната на дупките” - сърбеж на езика. Предавани ежедневно от уста на уста, възмущенията и „мрънканиците” за гореспоменатите дупки, до такава степен начесват езиците на боледуващите от това страшно заболяване, че те вече са утвърден стандарт в борбата с него. А какво се прави по въпроса – нищо, естествено.

    За съжаление, проблемът с дупките вече толкова се е задълбочил (хм... „задълбочил” – дори проблемите започват да придобиват свойства на дупки по някакъв странен метафизичен закон), че те са започнали да еволюират – появили са се и по-страшните от тях: тези, за които освен, че не се прави нищо, не стават и за чесане на езика, защото не се забелязват с нетренирано око. Това ново поколение „инкогнито страшилища”, освен незабележимостта си, притежават и още едно решаващо качество, правещо ги много по-неприятни от първата група – тяхната мобилност. Движещи се дупки?! Представяте ли си – завиваш рязко с Астра-та, с рефлекс на надрусана котка в последния момент, за да избегнеш огромна асфалтова конкавност (сиреч трап), на лицето ти грейва мазна, победоносна усмивка под звуците на закачливо припяващия от радиото Миле Китич и ХОП – дупката се измества точно под картера… Не, спокойно. Астра-та ще пребъде и авто-монтьорите няма да си завиват сандвичите в зелени хартишки с лика на Алеко. Не става въпрос за такива дупки, а за дупки с крака, дупки с лица, дупки със семейства, дупки умело прикрити под камуфлажната външност на хора. Тези най-опасни и незабележими дупки се разминават с нас на улицата и дори понякога навлизат в животите ни. Дупки издълбани от завист или егоизъм, дупки вдлъбнати от поредното „селфи” в дискотечен кенеф, увеличаващи дълбочината си прогресивно от всяко следващо заменяне на нормален социален контакт със „щракане” на смарт-фона, или дупки сформирани от една емоционална ампутация... Шепа влажна и миризлива морална празнота, прогресивно дълбаеща пропаст, изпълнена с купчина причудливо усукани и грозно изкривени ценности...

     Асортиментът тук е безкраен, качествата – разнообразни, разпространението – все по-широко. Така че, вървейки утре до работа, внимавайте къде стъпвате.