Групата се приближаваше бавно към портата на селото, която бе от тежко дърво и стомана. Най-отпред вървеше Толбърн, който беше прегърнал стройната си дъщеря си през рамото и махаше на стражите по кулите.
-Добра вечер! Все пак малката госпожица е жива и здрава! Уплашихте ни Тамида! – каза весело пазачът от едната кула, след което викна заповед. – Отворете портата! Връщат се!
Чуха се няколко силни щраквания ,след което тежката портата се отвори бавно и със скърцане. Още двама от пазачите в леки кожени брони ги посрещнаха с усмивки. Все още не бяха забелязали Грен, който вървеше последен, носещ странния си миризлив товар на рамо. Когато най-накрая го видяха пазачите се втрещиха.
-Кой е този, мистър Толбърн?-попита изумен единия пазач. – Таласъм ли носи?
-Това е господин Грен!-рече високо Толбърн.- Той ще е наш гост и е мой приятел! Спасил е дъщеря ми Тамида от група таласъми, като е успял и да плени един от тях за да отговаря за действията си! Той ще бъде гост в дома ми и настоявам всички ...