Грен седеше мълчаливо на мократа трева и мъхове, сред кръга от воини и слушаше съвещанието, на което беше изненадващо поканен да присъства. Корнел говореше на останалите, които също внимаваха и поглъщаха всяка дума:
- Мисля , че ще е най-разумно да оставим най-тежко ранените и телата на мъртвите тук, с голям отряд от воини-ловци, които да ги бранят от хищниците, а такива ще бъдат привлечени със сигурност от мириса на кръв и разлагаща се плът. Може да сложим труповете на мъртвите коне и фенгове на няколко позиции, на известно разстояние от мястото на сражението. Месоядните и едрите мършояди ще предпочетат тях, защото са по-лесна храна от охраняваната позиция на нашите хора. Мисля, че това ще е достатъчно, за да предпази ловците ни и пострадалите, както и ще ни помогне да съхраним телата на нашите загинали братя, но все пак е доста рисковано. Малък отряд ще придружи по-леко ранените, които могат да яздят до Джак-ран за да известим народа там и да пратим веднага хора обратно към това място с каруци и повече коне, както и колкото лечители са нужни с принадлежности и отвари от града. Има ли възражения от някого от вас, господа? - попита накрая Корнел и зачака. Останалите мълчаливо кимаха с глави за одобрение, явно харесали плана на главния си командир. Грен също реши че идеята е доста хитра и кимна на приятеля си , който бе погледнал и към него. После слабичкият командващ продължи:
- Раман е един от най-силните и опитни воини сред нас! Ще се съгласи ли той да остане за опасната задача тук, начело на най-добрите си хора, които ще го оставя да подбере сам? - попита Корнел якия ловец, който кимна веднага и се усмихна явно поласкан от думите.
-Раман приема с гордост! Никой хищник няма да припари до ранените ни братя! - рече грамадният мъж и се удари с ръка по мускулестите гърди.
- Добре! Щом никой няма възражения е решено! Раман остава с ловците си, а аз ще тръгна с мистър Грен, неговата спътница и леко ранените към града ни, за да ви пратя голямо подкрепление възможно най-бързо!
-Сър! - обади се със спокоен глас избраният воин. - Позволете ми да остана с охранителите ! Мисля че ще съм по-полезен тук , ако все пак се появят зверове, които да застрашат оставащите ни хора! Отведете мис Лиза с вас, но сложете мен с групата която остава да пази!
Раман изсумтя шумно и изгледа презрително към Грен, който още не разбираше какъв проблем има този мъж с него.
- Предпочитам и силно настоявам да яздите с мен и любимата си към Джак-ран , сър ! Има неща които искам да обсъдим , а вие сте най-силен сред нас и ще осигурите на другата група нужната защита, ако по пътя имаме още проблеми! - отвърна твърдо Корнел. - Настоявам мистър Грен да потегли с мен!
Останалите отново се съгласиха , някои от тях доста изненадани и озадачени. Раман се беше ухилил подигравателно и каза няколко думи на неразбираем за Грен език, докато го гледаше нагло в очите. Избраният воин не издържа и се обърна към едрият ловец с твърдост в гласа и погледа си:
- Ще ми се да зная какво казахте ,сър?
Раман го гледаше още ухилен и понечи да отвърне нещо, но Дък го изпревари:
-Той каза “Силен ми бил!”... На всички ни се налага, за съжаление, да търпим поведението на нашия приятел Раман и ни е до болка познат, мистър Грен! Предлагам да не му обръщате особено внимание!
- Не , не ! Явно има проблем с мене и искам да чуя защо ! - отвърна избраният боец и гняв и ненавист започнаха да се надигат в него.
Огромният Раман не се сдържа и викна подигравателно:
- Великият чуждоземец , страшен воин и тъй непобедим че убива сам трима великана при битката за манастира Спелтън! И неговата прекрасна любима със своите магийки и отвари-бъркочи , тъй неземно красива , че самите богове са я пратили избрана, за да ни избави всички от звяра Вор! Раман не вярва и на думичка от тези дрънканици, които чува от тук и там! Те са измамници! Славолюбиви шарлатани , които искат да ни изиграят! Раман иска да види с очите си! Раман иска да види как този “воин” убива трима великана сам самичък!
Избраникът на божеството се опита да запази самообладание, но усети че е пламнал и почервенял от гняв. После едвам сдържащ се да не стане и да го удари през лицето, Грен рече през зъби:
- Ако искаш да ти покажа нещо може да стане веднага! Кажи още дума и ще видиш много добре как...
Двамата опоненти бяха готови да скочат един срещу друг на момента, когато Корнел се намеси с вик:
- Неееее! Господа , овладейте се и двамата! Имаме по важни неща, за които да мислим! От тези препирни ще последват само проблеми за племето! Това не можем да си го позволим точно в този момент! Всеки от вас има задачи, които съветът одобри! Когато те бъдат изпълнени се разправяйте както искате, нямам против ! Сега обаче ви искам на една и съща страна, за да се свърши това което е нужно за доброто на всички!
Грен въздъхна шумно и се отпусна обратно на земята, като гледаше безизразно и студено в очите на Раман , който пък клатеше глава заканително, със злобна усмивка и коварен пламък в погледа.
-Някой има ли нещо , което иска да добави? Не желая да губим повече време в глупости! - рече главният командир и в гласът му се усещаше раздразнение. Всички мълчаха и гледаха ту към Грен , ту към едрия, мускулест свой другар. - Обявявам съвета за приключил!
Избраният боец скочи веднага на крака и без да казва нищо никому се отправи обратно към лагера на главния път, за да потърси Лиза и да види как е тя. Той усети как много от тъмнокожите ловци, както и самият Корнел го следваха с погледи, а силният му гняв още не го бе напуснал.
© Станимир Станев Все права защищены