Два дни преди да те загубя...
Два дни преди края седя на ръба на Нищото и се взирам в безкрайната пустиня.
Два дни преди края не чувствам болка, не чувствам гняв или копнеж.
Два дни преди края душата ми е замръзнала, скована от полунеосезаем ужас, ледена тишина и приглушено отчаяние.
Два дни преди края небето е матово-стоманено, хладния вятър повдига косата ми и изплита фин шал около шията ми.
Два дни преди края в гърдите ми е по-тихо от безмълвните звезди.
Два дни преди да те загубя...
Пустотата е така първична и плътно осезаема.
Два дни преди да те загубя...
Часове на мъртва тишина се редуват с потиснат гняв, мътна болка се редува с космическа кухота.
Да знаеш събитията предварително...Да нямаш право дори да мислиш, че те могат да се променят.
И само два дни, след които ще те загубя...
25.03.2016
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Teddy Daniel K. Все права защищены
