Два дни преди края седя на ръба на Нищото и се взирам в безкрайната пустиня.

Два дни преди края не чувствам болка, не чувствам гняв или копнеж.

Два дни преди края душата ми е замръзнала, скована от полунеосезаем ужас, ледена тишина и приглушено отчаяние.

Два дни преди края небето е матово-стоманено, хладния вятър повдига косата ми и изплита фин шал около шията ми.

Два дни преди края в гърдите ми е по-тихо от безмълвните звезди.

Два дни преди да те загубя...

Пустотата е така първична и плътно осезаема.

Два дни преди да те загубя...

Часове на мъртва тишина се редуват с потиснат гняв, мътна болка се редува с космическа кухота.

Да знаеш събитията предварително...Да нямаш право дори да мислиш, че те могат да се променят.

И само два дни, след които ще те загубя...

25.03.2016