Спокойно можеш чертата да преминеш. 
Там ще намериш това, което търсиш,
още неутъпкано. 
Нищо вече не те задържа тук. 
И бенките по кожата ми са ти до болка познати. 
Достатъчно дълго спяхме разделени в едно легло
двама непознати. 
Има нещо помежду ни... 
Едно дете, което плаща прескъпо чужди грехове с отсрочка завинаги. 
Какво ще сложиш в последния багаж? Моята любов или твоята вина? 
И колко ли ще ти тежи да го носиш?! 
Ако насред пътя го изхвърлиш, значи е била моята любов... 
А твоята вина оставяш нашето дете с пирони да го кове.