ДВАТА ОРЕХА

     Два ореха растяха един до друг. Единият бе изправил снага високо в небето, мощната му корона достигаше сякаш облаците. Другият растеше крив, закелевял и никой не го поглеждаше, всички се радваха само на хубавото дърво. Стройният красавец есенно време се отрупваше с вкусни плодове, докато кривонделът почти не раждаше. Той често поглеждаше със завист към хубавеца, но какво можеше да направи? Песнопойните птици дори и те предпочитаха да извиват свирнята си сред сочните едри листа на голямото гордо дърво. Само от време на време в клоните на несретника кацаше някой черен гарван и грачеше зловещо, с което го правеше още по-неприятен. Понякога долиташе и един кълвач, но кое дърво ще се зарадва на такъв посетител - кълвачът изпълваше нещастния орех с мрачни предчувствия.

     Но ето, че един ден пристигнаха двама мъжаги с дълги пръти в ръце и с раници на гърба. Кората на плодовете се пукаше, беше дошло време за беритба. Те спряха направо пред галеника на съдбата и вдигнаха глави към клоните. После, като изпушиха по цигара, грабнаха прътите и запердашиха с тях дървото. Заваля градушката на плодовете, земята се зариваше с листа и прекършени клонки. Дървото стенеше от болка, но никой не го жалеше - за хората бе сега най-важно да напълнят раниците си с колкото се може повече плодове. Като обрулиха орехите по ниското, мъжете се качиха горе и настървено запердашиха с дебелите си дълги пръти и клоните по върха. Удряха безмилостно,  сякаш бяха решили да унищожат дървото.

     Koгaто слязоха долу, от самодоволния вид на красавеца не бе останало нищо. Той стърчеше опърпан, с изпочупени клони, без листа и без плодове. Представляваше една трагична гледка.

     Вместо злорадо доволство, кривото дърво усети жалост и болка, сякаш бяха осакатили него. И в този момент си каза, че понякога е по-добре да си невзрачен и по-грозен, за да си спестиш огорчения и болки, за да оцелееш.