exuded (Владимир Георгиев)
643 1321
22 окт. 2021 г., 23:37

Две думи 

  Проза » Другие
939 8 8
2 мин за четене

В човешкия живот няма нищо сложно.

По-сложно  е да го разбереш. А защо ли?

Едно дете на улицата хвърля камъни върху вагоните на влака.

Възрастен човек изпуска миризми и мляска връз седалката на влака, храни се с мазна баница. Яде и пърди. Усвоява мазнината.. Доволен е. Но не напълно - липсва му айран.

Политикът иска още от закона, затова го унижава в своя употреба. Яде и пърди – като оня във влака. Не му стига.

Наобратно.

Химн. Национален. Фреш.

Дете хвърля камъни от омраза. Но тя не е негова. То не знае още това. Научено е да мрази. И хвърля. Изедниците. Щом имат пари за билет, значи са богати. Мамка им! Още!

Този, дето мляска, няма билет. Но има семейство. Баничката му ще изстине, ако не я изяде във влака. Пърди. Иначе не може да изрази възторга си.

Политикът не е изкарал и милионче от годината във властта. Бесен е. Никой не го търси, за да го употреби.

Една жена възнамерява да роди.

Бащата търси работа.

Две хиляди семейства тънат в охолство и се страхуват да не би да дойде време някой да посегне върху милионите им. Те не знаят как иначе да живеят. С какво? Те дори образование нямат. Мразят труда.

Образованите мислят да бягат в чужбина. С какво да живеят? И какво е чужбина?

 В България, както е известно, нормалните биват смятани за луди. Пред последните 12 години това бе доказано. Безкнижовни люде завзеха властта и я употребиха. Мнозина се зарадваха – почти две трети от крадливия народ. Други си замълчаха, за да не си признаят принадлежността към двете трети.

Има и други. Те поднасят венец на Левски. Като венец на своето его.

Нищо сложно няма в живота. Трябва ти молив и мисъл. Хартия. Да го напишеш.

По-сложно е да разбереш написаното.

И след това – да продължиш. Смелост трябва.

Жената по-горе: ще роди.

Бащата ще намери работа.

Тя ще бъде майка.

Той – нещастник. Работлив.

И ще намерят повод да се обичат отново.

Какво друго да правят?

Левски ще търси народ. Народът – венец.

А има ли друго?

Човешкият живот не е сложен.

Но е добре усложнен. В него всеки търси онова, което е непостижимо.

И хвърля камъни върху постижимото.

Защото да обичаш е трудно.

 

Така ми се струва.

© Владимир Георгиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Силве, Роси, SMooth, Ивелина.
  • Чета те с интерес! Казваш истини!
  • Нищо не е сложно докато не бъде усложнено - добре си го казал.
    А истината, ами и тя не знае коя е, след като всеки си я присвои и как беше - измислиха въобразения ред, в който е необходимо, по дефолт, разбира се, да се повярва.
    За да обичаш трябва да ти покажат как и да се научиш, а когато няма кой... е, то се вижда.
  • Всеки вижда това, което иска. Но реалността е като камък от дъното на вир със застояла вода, зелен и хлъзгав. Много ми хареса!
  • Трудно е да се обича, по-удобно е да се мрази в днешно време и да се отрича. А иначе обичта е като дишането. Естествена и закономерна. И ако от време на време спира дъха, то е заради красивите мигове. Май така казваха.
    Радвам се на всеки твой разказ, Влади 🍀.
  • Благодаря, Петър1, Ани. Благодаря за любими.
  • Правдиво!
  • И е така.
Предложения
: ??:??