В човешкия живот няма нищо сложно.
По-сложно е да го разбереш. А защо ли?
Едно дете на улицата хвърля камъни върху вагоните на влака.
Възрастен човек изпуска миризми и мляска връз седалката на влака, храни се с мазна баница. Яде и пърди. Усвоява мазнината.. Доволен е. Но не напълно - липсва му айран.
Политикът иска още от закона, затова го унижава в своя употреба. Яде и пърди – като оня във влака. Не му стига.
Наобратно.
Химн. Национален. Фреш.
Дете хвърля камъни от омраза. Но тя не е негова. То не знае още това. Научено е да мрази. И хвърля. Изедниците. Щом имат пари за билет, значи са богати. Мамка им! Още!
Този, дето мляска, няма билет. Но има семейство. Баничката му ще изстине, ако не я изяде във влака. Пърди. Иначе не може да изрази възторга си.
Политикът не е изкарал и милионче от годината във властта. Бесен е. Никой не го търси, за да го употреби.
Една жена възнамерява да роди.
Бащата търси работа. ...