29 окт. 2007 г., 14:50

Дъжд и огън

1.7K 0 1
1 мин за четене
 

 

  Стоях на една автобусна спирка, чакайки с отегчение. Беше поредната задушаваща лятна вечер в столицата. До скоро валеше дъжд, а сега нямаше и спомен от него. Беше ми адски уморено и ми беше втръснало от живота.

  Стоях на автобусната спирка и за пореден път се питах „има ли смисъл?" Всеки ден, всеки час, всеки миг - едно и също. Еднообразието ме задушаваше, притискаше ме и аз сякаш потъвах в забвение. Изведнъж чух непознат глас да ме пита:

  • - Извинете, имате ли огънче? - младежки глас се засмя нервно. Младо момиче беше застанало пред мен и ме гледаше с усмивка. Изглеждаше някак смутена. Защо ли? Е, не изглеждаше на повече от седемнайсет, но защо ме гледаше така?
  • - Не, съжалявам. Не пуша.
  • - А трябва! Цигарите са като успокоително, пък и помагат при търсенето на отговори. Е, лека вечер.

  Момичето тръгна, а аз останах някак странно смутена. Защо ли? Едно дете ме попита за огънче, а аз се стреснах. Защо ли? Наистина не пушех, а тя ми каза, че цигарите успокояват.

  Скоро дойде автобусът. Седейки на една от последните седалки, си зададох въпроса "има ли смисъл?" Погледнах през прозореца. Отново валеше, но сега дъждът не беше така шумен, както преди час. Сега валеше леко, докосваше земята, отскачаше на сантиметър и падаше отново. Сега дъждът сякаш не искаше да привлича вниманието, а да очисти нещо от земята. Сега беше по-различно.

  Но дали само дъждът беше различен? Чудех се защо еднообразието запълва ежедневието ми. Скоро стигнах до моята спирка. Когато слязох, не се прибрах направо вкъщи, а отидох до денонощния на ъгъла. Влязох и си купих кутия цигари и две запалки.

  Следващата седмица отново стоях на спирката до офиса и пушейки, чаках автобуса. Онова младо момиче се спря до мен и ме попита тъжно:

  • - Извинете, имате ли огънче?
  • - Разбира се! Подадох й запалката си и й казах да я задържи.

  Днес някой друг имаше нужда от утеха, а пък аз си имах друга.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Братанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И мене цигарите преди ме успокояваха, сега ме успокоява факта че вече не пуша (:

Выбор редактора

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...