Слънчевите лъчи галеха короните на дърветата. Листата потреперваха от топлия им допир. Есента беше дошла - красива и благодатна!

Позлатените листи се прощаваха с дървото и безшумно падаха на земята.

Нямаше вятър, нямаше дъжд... просто един светъл, топъл, есенен ден.

Дървото не тъгуваше, то знаеше, че след половин година пак ще  даде живот на новите листенца - нежни и свежи. Това си мислеше брезата.

А под нейните клони се целуваха, той и тя. За тях беше пролет! Всичко пъстро в живота е пред тях...  и думите бяха излишни.