Дървото
975
0
0
Слънчевите лъчи галеха короните на дърветата. Листата потреперваха от топлия им допир. Есента беше дошла - красива и благодатна!
Позлатените листи се прощаваха с дървото и безшумно падаха на земята.
Нямаше вятър, нямаше дъжд... просто един светъл, топъл, есенен ден.
Дървото не тъгуваше, то знаеше, че след половин година пак ще даде живот на новите листенца - нежни и свежи. Това си мислеше брезата.
А под нейните клони се целуваха, той и тя. За тях беше пролет! Всичко пъстро в живота е пред тях... и думите бяха излишни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дияна Всички права запазени
