Каква стана тя, всички около мене нещо откачиха – кой на йога, кой на автогенен, кой на лунуване с пости. Хайде, на фитнеса и диетите вече им свикнахме, борбата с килограмите не е нищо ново. Ама за какво човек трябва да ходи на групови медитации, например? Отначало не обръщах внимание, но когато явлението взе да придобива пандемичен характер се позамислих и разчовърках насам-натам. С книги по въпроса книжарниците бяха пълни, хората като че ли не четяха вече нищо друго. Далекоизточна религия, философия и въобще всичко, от което модерната душа се нуждае по пътя към съвършенството на собственото Аз.
     Ясно-о, значи, досега съм бил несъвършен, но отсега ще трябва да поработя здравата върху себе си.
     Понеже благоверната ми по ги разбира тези неща, реших да попитам първо нея как стои въпросът със самоусъвършенстването. Отначало ме слушаше разсеяно, след това погледът ѝ се изостри, но вместо да ми отговори по същество, взе да ме разпитва как е така новопостъпилата млада колежка и защо миналата седмица съм си накупил толкова много бельо.
     Отказах се и вместо това запалих интернета и тръгнах да се образовам. Значи, за да стигнем до физическо и душевно съвършенство, според Раджа Йога трябвало да преминем през осем степени, а пък за да работим върху създаването на собствения си характер, трябва да изкореним лошите си качества. Ама какви ли не неща се намират из мрежата!
     Чакай малко сега, я да подхода методично, преди да съм задремал пред компа.
     Значи аз досега не съм имал характер. Или поне не пълноценен. И ще го имам чак, след като изкореня всички лоши качества в себе си и почна да се въздържам. Я да видим, от какво?
     Ъхъ, ето: ахинса, сатя, астея, париграха, брахмачаря… абе драги съвършенковци, нямате ли речник за по-простите като мен? О, пардон, ето тука, най-после:
     Ненавреждане. Въздържане от насилие.
     Истина. Въздържане от лъжа.
     Некрадене. Въздържане от присвояване.
     Безкористност. Въздържане от ламтеж.
     Сдържаност. Въздържане от страстите.
     Така-а...
     За насилието няма какво да се въздържам, аз съм хрисим човек. Даже когато в къщи чуя женски писък и причината се окаже паяк на стената, вземам един празен буркан и премествам животинчето на балкона. По принцип отказвам да убивам застрашени от женския пол видове. Виж, на комарите не прощавам, ама не знам кой ли го прави. Може би Далай Лама?
     За лъжата... аз всъщност не лъжа. Добре де, преувеличавам от време на време, или попремълчавам по нещичко, ама то – човещинка. Тъй де, писателите на романи или годишни отчети да не би лъжци да се водят? Хайде на не се формализираме.
     За краденето не знам, зависи от критерия. Кражба ли е да вземеш някой чут лаф за собствена употреба? Или да цитираш без указание на източника?
     Безкористност, въздържане от ламтеж… ха сега, де! Това две различни неща ли са или едно? И може ли човек въобще да прави нещо без перспективата за полза? Ами че то нали цялата пазарна икономика… уф, това май е друга тема.
     Сдържаност, страсти, е-е, има ли някой между нас, който да не си пада по нищо? По футбола например, по картите, по комшийката... ми то иначе – пълна скука!
     Значи трябва да престана да трепя комари, да не пиша друго освен цифри, да спра и чужди вицове да повтарям и стига съм се зазяпвал по какво ли не. Безкористен също  трябва да стана, да му кажа на шефа да ми намали заплатата до минимум. А за страстите – уф, може, ама трудно...
     И всичко това за да придобия съвършенство.
     И за да изградя характера си.
     Пита се само като се очистя така, дали ще остане въобще нещо от характера ми...
     Мина полунощ и усетих, че стомахът ми е вдигнал революция. Чакай сега, това ламтеж ли се явяваше или страст? Докато плячкосвах хладилника ми мина през ума, че може би този вид самоусъвършенстване не е за всяка уста лъжица. Защото с всичко друго криво-ляво може и да се справя, ама старото ми несъвършенство моментално ще взема връх всеки път като огладнея. А това ми се случва поне веднъж на ден.