Спокойствие. Някъде до лазура мирно прошляпват спокойни крила. Денят в Градината е тих и уравновесен. Белеят одеждите на щастливи Крилати близо до Трона на Върха.
Връх, принадлежал някога на Повелителя, на Безсмъртния сред безсмъртните, на Предводителя на Гръцкия Пантеон. Гръмовержец, Бога от който се страхуваха земни и божествени, ангели и демони. Сам властник сред Безкрая, в отвъдното и на Земята. Зевс. Лесно му е било. безмилостно наказващ всеки дръзнал да му се опълчи, незабавно със вечна смърт пред която Хадес е почивен дом, а Пъкъла - леко затоплена градинка. Не му се е налагало да бъде всеблаг и помиряващ. Пълновластен господар на земните и небесни съдби, съблазняващ и съвокупляващ се безразборно с богини и смъртни землянки. Пръскащ неземното си семе навред и оставящ тленно и нетленно потомство.

Това му изяде и главата, ха! Падаше му се. Родената от безразборна сласт Цефея роди Триглавия. Гняв бе първата глава, Отмъщение - втората и Подлост се наричаше третата. По отделно бяха победими, но заедно... А те проявиха завидна сплотеност. И упорство до пълната кървава и жестока победа над Вечността. В настъпилия Мрак Трона бе тъжен и самотен, без господар и смисъл. Небесата потънаха в непрогледен мрак, на Земята дойдоха най-големите злини и нещастия. Смъртните показаха истинското си име, а Божествените се разпръснаха като пролетни птици пред буря.

Настъпи ерата на Липсата. Липсваше причината, резултата го нямаше никакъв, а да не казвам, че понякога се разменяха.

Дървото над Него прошумоля. Дългите самотни клони замахаха като желаещи ръце на Гиганти. Пфу, пак видения от миналото. Преследваше Го спомена за Последната Велика Битка. А дали не предстоеше? Липсата на начало и край, на разлика между причина и следствие понякога Го объркваше. Безкрая се сливаше с Вечността. Само Аеол бе безусловен. Наведе се и потопи шепа в мътната водица. Доближи я до пресъхналите устни и пи. Живота се просмука в тялото Му. Светлина заля взора. Смисъла се завръщаше. Причините се изясниха.

До следващия път, когато...